Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 56

Даваха реклама на испанската напитка „Liqor 43“ — вече я беше виждал в тукашните барове и ресторанти и му разваляше настроението за по цяла вечер. Етикетът с проклетите цифри зае целия екран, после цялата стая, после цялата Вселена. „Liqor 43 — каза телевизорът високо. — Nobody knows the night better!“

Да му развалят такъв миг… Очите на Стьопа се наляха със сълзи, също както в онези далечни времена, когато изписаният с разноцветни седмици лист, пъхнат под дюшека, не беше способен да го защити от най-страшното — да опикае чаршафите през нощта. Колкото повече наближаваше четирийсет и третият му рожден ден, толкова по-нагло се държеше числото „43“. В околния сумрак, маскиран като ясен слънчев ден, се оформяше нещо страшно, студено, насочило срещу него отровното си острие, и трябваше да действа преди това острие да се забие в мозъка му.

Трябваше да направи нещо. Но какво?

На другия ден, докато летеше над Гран Канария на наетата „Чесна“, Стьопа забеляза нещо, което му заприлича на огромни слънчеви батерии. Всъщност беше полиетиленово платно, което защитаваше растенията от слънцето, нещо като парници наопаки. Но Стьопа реши да не отвлича вниманието на пилота с въпроси и го разбра чак след като кацнаха. Въображението му беше поразено от огромните слънчеви батерии.

„Слънцето грее всеки ден — мислеше си той, загледан в синия океан и белите чертички на вълните. — Но докато не сложиш батерия под лъчите му, няма електричество“.

Числото „34“ дори превъзхождаше слънцето, понеже светеше от идеалния си свят и денем, и нощем. За да може да използва мощта му изцяло, трябваше да измисли нещо като слънчева батерия, която да събира целебните му еманации. Такава батерия можеше да е например… например…

Бученето на самолетния мотор му пречеше да мисли. Единственият вариант, който отново и отново му идваше наум, беше ново име на банката. Но той помнеше колко е трудно да зашифрова в него числото „34“. Въздъхна, отмести очи от антипарниците, които мислеше за слънчеви батерии, и погледна жълтото петънце на далечен сърфист — помисли го за шамандура. Горе-долу по-средата белееше следата на току-що завил катер — от тази височина приличаше на гръцката буква гама. В следващия миг мислите на Стьопа пак превключиха. Но зачатието вече беше факт.

Заченатата на Канарските острови мисъл се роди в Русия. Стьопа пътуваше с колата си през мъгливата и депресивна Москва. Тихо свиреше радиото — гей звездата Борис Маросеев изпълняваше в неповторимия си стил песента „Лалугерът ми винаги е с мен“. От новините Стьопа знаеше, че с певеца много сериозно се е заело младежкото движение „Ескадрони на живота“ и че го убеждават да отделя повече внимание на патриотичната тематика. По някаква незнайна причина песента за лалугера очевидно попадаше в тази категория.

Замисли се защо въпреки нарочно-порочния имидж на изпълнителя и яростните оргиастични вопли, надавани от Борис след всеки куплет, в музиката има някаква възвишена тъга, от която ти става по-светло на душата. И след минутка разбра. Борис беше истински артист — в гласа му звучеше ту разрушилата всички прегради страст, ту потиснатият минор на разкаянието, ту шепотът на изкушението, и всичко това заедно незнайно как пораждаше у слушателя чувството, че лалугерът, за който пее, е съвестта, ангелът господен, който кротко лети до рамото на лирическия герой и записва всичките му постъпки на небесната си видеолента. Сливането на порока и покаянието в едно невъзможно цяло правеше от песента шедьовър.