Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 55

— А, „The Sun“ — каза тя. — Че него никой в Англия не го чете.

— Как така? — попита Стьопа. — Как да не го чете никой, след като е най-популярният вестник?

Мюс го погледна с надменна гордост и каза:

— To understand this you have to be British.

И все пак у британците имаше нещо, което внушаваше уважение. Това не можеше да им се отрече. След изчитането на „The Sun“ обаче с англофилията беше свършено веднъж завинаги. Оттогава от време на време Стьопа пращаше куриера до центъра на Москва, където можеше да се купи този вестник, и на шега го подпъхваше на Мюс. Тя се правеше, че не забелязва, но за секунда-две между веждите й се появяваше мъничка бръчица и всеки път Стьопа се разтапяше от нежност.

Желанието да прекръсти „Санбанк“ остана. Изживеният шок отвори очите на Стьопа за това, че на практика между числото „34“ и името на банката няма никаква същностна връзка. И ако изобщо имаше връзка, тя беше изключително благодарение на това, че я беше създал сам. По същия начин би могъл да свърже „34“ и с името на киното, в което на седемнайсетия си рожден ден беше получил решаващото мистично откровение. Да, името определено можеше да е и по-добро.

Това ставаше особено актуално в дните, когато трябваше спешно да зареди числото на силата със силата, чието число трябваше да е то. А откъде да я вземе, ако не от същото това число?

Много мисли по този въпрос и това даваше интересни странични резултати. Един път той проследи живота на идеята от началото до края. Беше поучително. Всичко беше като при хората: зачеване, раждане, мъчителна битка за съществуване и нелепа гибел.

Зачеването стана по време на едно пътуване до Канарските острови (банков симпозиум, в Москва пак го заместваше Мюс). Пътуването беше интересно, но и ознаменувано с едно крайно неприятно произшествие.

Докато се развличаше в хотелския апартамент с една проститутка, повикана по телефона от вила „Cosmos“ (пак лъжи), Стьопа лениво гледаше телевизора и галеше изрусената до бяло коса в района на корема си. Даваха някакъв филм за инквизицията — беше на испански, но имаше и надписи на английски, което му позволяваше да разбира какво става. Няколко стражници с кираси влачеха нанякъде един монах капуцин и той се молеше:

— Take this cup away from me…

„Нека ме отмине тая чаша…“ — преведе механично Стьопа и внезапно откри удивително съвпадение между филма и момента. Значи изкуството наистина отразяваше живота! Може би не чак толкова примитивно пряко, както си мислеха руските реалисти, но в крайна сметка все пак го отразяваше.

Изрусената труженица отразяваше много умело и чашата вече се очертаваше на хоризонта на събитията. Стьопа изпита онази разновидност на когнитивния дисонанс, която народът е отразил в поговорката „късай и хвърляй“ — това, което ставаше на леглото, се разминаваше с високата духовност на драмата на екрана. Той щракна дистанционното — и телевизорът му показа чашата, за която току-що си мислеше. Беше кристална, пълна с жълтеникава течност.

А в следващата секунда… в следващата секунда чашата се отмести и на мястото й застана бутилка като за коняк с голямо „43“ на етикета. Стьопа така се дръпна, че партньорката му насмалко не падна на пода, което изложи здравето му на сериозен риск.