Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 58

„Банките не миришат“.

Не му беше работа да пише слогани, Стьопа си го знаеше. Но му беше ясно, че професионалистите, дори оня циничен специалист, който Мюс беше намерила да оформи рекламното табло на Рубльовско шосе, ще успеят да разположат правилно гамата и делтата по десетки различни начини.

Боря Маросеев най-после успя да направи с лалугера си всичко, което искаше, и се успокои. След кратък рекламен блок някакви анонимни италианци запяха за ада — поне така изглеждаше заради припева „бона сера, бона сера, сеньорита“. Потискащо.

— Я махни това радио — каза Стьопа на шофьора. — Дай „Bon Jovi“.

Често слушаше тази група — не защото обичаше музиката им, а по много по-сериозни причини. Шофьорът вкара компактдиска и с първите китарни акорди в аквариума на Стьопа се вмъкна мурената на съмнението. Думата „гама“ не се срещаше в бизнеса, това го знаеше. Но „делта“… Имаше, имаше нещо. С този термин, взет от математиката в университета, още по времето на компютърната треска наричаха разликата между разходите и печалбата. За комсомолците от осемдесетте и деветдесетте „делта“ беше почти същото, което за него беше „34“. Нямаше начин някой от тях досега да не е използвал тази думичка.

Стьопа извади телефона и набра Мюс.

— Мюсюс, Пика съм. Разбери има ли в Русия банки, в чието име да влиза „делта“. И какви са им PR слоганите. И ми се обади веднага.

Мюс се обади след петнайсет минути. Делта-банките в Русия бяха двайсетина, а с тези, които бяха успели да изчезнат от лицето на едната шеста от земната суша, ставаха около четирийсет. Колкото до слоганите, Мюс помоли за още време — засега беше намерила само един, на въоръжение на московската „Делта-кредит“:

„Делта-кредит. Пълна гама на услугите“.

Делта, после гама. Четири и след него три. Да не говорим, че в словосъчетанието „Делта-кредит“ имаше още едно „43“: буквата „делта“ даваше четворка, а буквата „к“ — тройка, понеже имаше три ъгъла. Стьопа застена, все едно го бяха пронизали с харпун, и се отпусна на седалката. Шофьорът уплашено се обърна и наби спирачките.

— Няма нищо — каза едва чуто Стьопа. — Нищо ми няма. Ей сега ще се оправя.

Така става тя, помисли си, когато сърцето го отпусна. Докато Алфите и Бетите се бият в храсталака, а Гамите чукат всички самки в стадото, Делтите си въртят бизнеса на съседната полянка. И няма какво да направиш. Капитализъм.

Вечерта взе хапче за сън и сънува погребение. Стоеше до гроб, в който имаше розово пластмасово ковчегче. В него беше идеята, която го беше осенила през деня. Стьопа искаше да отвори ковчегчето, за да види на какво приличат мъртвите идеи, но не се осмеляваше, защото не беше сам на това тъжно място.

От другата страна на гроба клечеше пиян лалугер с ушанка, на която блестеше лъсната кокарда с буквата „алфа“. Лалугерът мърмореше нещо по мобилния си телефон, все едно се оправдаваше, и мигаше с червените си очички. На шията му се виждаха две големи виолетови смучки. За да не го обиди, Стьопа се преструваше, че го слуша — беше вдигнал до ухото гребенчето си. Но си мислеше за съвсем друго нещо — че няма да сменя името на банката си и че просто ще почне да се отнася към планетата, на която живее, малко по-лошо. Да, точно така.