Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 52

— Ех, Мюся — въздъхна той, загледан в червената ивица на залеза зад кърмата. — Де и ние с теб да можехме да си бърборим така. Да се бяхме родили в блажения Запад.

— Аз съм си родена на Запад — с достойнство отговори Мюс.

— Не този Запад — каза Стьопа и продължи с чутото от Простислав: — Там, където си се родила ти, се въплътяват убитите от хората животни, предимно бикове, свине и риби, та като компенсация известно време да гледат филмите на Дженифър Лопес, да слушат вокално-инструменталните ансамбли „Мадона“ и „Еминем“ и да мислят как да си платят вноските за жилището. Това е като отпуска. А после пак се налага безброй и безброй пъти да се раждат като животни. Е, после пак може да изплуват отгоре — да чуят какво ще има тогава вместо Еминем и Джей Ло. И така до безкрай. Това се нарича сансара, от мен да го знаеш. А има и истински Запад — чистата земя на буда Амида, където… където… Бе това не може да се опише с думи. Та тези момчета, които сега работят вкъщи, искат в следващия си живот да се родят точно там. И затова бърборят. Разбра ли?

— Разбрах — каза Мюс. — Значи при нас се раждат свине и волове. А у вас в Русия какви се раждат?

— У нас ли? — Стьопа напрегна паметта си докрай, за да си спомни какво се говореше за това при Простислав. — У нас се раждат победени богове. Небесни герои, извършили военни престъпления. Асури, чиято ярост не могат да поберат дори небесата…

По палубата покрай него мина боса мутра с бял костюм и със стратегическа верижка тип „голда меир“ на врата. Имаше миниатюрна глава, вежди като на неандерталец и сипаничаво лице на монголски палач. Обясняваше тихо нещо на преводача с костюм на райе с жилетка, който ситнеше до него и превеждаше чутото в притиснатия до сивата си буза телефон:

— Absolutely! The fact that he ain’t no pig no more is exactly the shit that pisses everybody here the fuck off.

Мутрата погледна Стьопа, кимна му като на стар познат и се ухили широко.

„Някой клиент ли е? — загрижено помисли Стьопа. — Не си спомням такъв“.

— Останалото ще ти го разкажа после — каза той в слушалката, доволен, че толкова сполучливо и красиво приключва сложната тема — ценеше не само мнението на Мюс за себе си, но и миниатюрния плацдарм на духовна независимост, отвоюван от нея с толкова много усилия. — Просто прави всичко, което ти кажат момчетата, Мюся.

— Питат каква каменна градина да направят — с лингам ли?

— А?

— Казаха, че имало два вида дзен градини — със свещения лингам на победата и без него.

— Знам го това — изсумтя Стьопа.

— С лингам е петнайсет бона по-скъпо. Искат да им кажеш, понеже трябва да ги калкулират.

— С лингам, разбира се — каза Стьопа. — Време е вече да се научиш и сама да решаваш такива въпроси. Хайде чао.

Когато се прибра, Стьопа имаше много работа и прекара първите няколко дни в Москва. Сумата в сметката, която Мюс му сложи на бюрото, го накара да вдигне вежди, но той не каза нищо. До сметката се появи и продълговата кутия, покрита с жълта коприна — в такива, само че по-мънички, при Простислав продаваха комплекти за чай.