Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 167

Светещото същество се засмя заразително.

Изведнъж в залата лумна пурпурен пламък и се чу оглушителен пукот. Майката Родина, за която изобщо бяха забравили, беше изчезнала, без да се сбогува, и сега около апарата се кълбеше постепенно разсейващ се облак пара.

— Уф, стресна ме — измърмори Светещото същество.

— Значи сте лъгали всички предишни души — каза Монтигомо.

— Да съм ги лъгал? Защо да съм ги лъгал? Дайте да ви обясня още веднъж и стига вече приказки, става ли?

— Добре — каза Монтигомо. — Обаче обяснявайте така, че да разбера.

— Разбирането зависи от вас, не от мен — каза Светещото същество. — Мостът към безкрайното щастие, за който говорим, изобщо не ви съединява с нещо външно, с някаква реалност, съществуваща в друго измерение. Аз просто ви помагам да намерите пътя към самите себе си. Съединявам онова, към което сте се стремили цял живот, с онова, което се е стремило към него. При което става, ако мога да се изразя така, късо съединение между субекта и обекта. Но тези две части са просто полюси на магнит. Просто половинки на съществото ви, като двете полукълба на мозъка, като дясната и лявата ръка. Вашите мечти — това сте самите вие, и ако се стремите към нещо външно, то е най-вече поради неразбирането на това, че външно няма никъде освен вътре, а вътре го няма изобщо никъде. Кошмарът, който ви заобикаля, често е толкова ужасно безнадежден, че казвате — ей, няма щастие в тоя живот… Може и да няма, но след като знаете какво точно няма там, значи това нещо го има някъде другаде. И щом знаете какво е, значи него вече го има в самите вас. Точно това е раят. А мостът към това щастие винаги е един и същ. В смисъл, че точките, които съединява, не се променят. Колкото до архитектурните особености на моста — във всяка епоха те са различни. Той може да има много подпори и да е прав като стрела. Може да виси на въжета. Може да е извит. Може да е украсен със статуи на мраморни красавици или с отвратителни сиви химери. Но това няма значение, понеже мостът съществува само за да се мине по него. После той изчезва. А това как точно изглежда, е съвсем произволна частност, която няма никакво отношение нито към истината, нито към лъжата…

— Тоест на едновремешните християни сте показвали Иисус Христос, а на нас показвате някакъв апарат — и всичко това е истина?

— Точно така.

Монтигомо помисли още малко.

— Но нали трябва да е или едното, или другото. Или едното второ пришествие, или другото. Защото просто не може тази апарат да съществува в един свят с възкръсналия Христос. Така че все пак какво наистина ще се случи в бъдещето?

— В бъдещето ще се случи следното. Вие поред ще станете, ще се приближите до глоботрона и ще изпитате най-хубавото, което са запазили за вас животът и смъртта. И там, сигурен съм, ще намерите отговорите на въпросите си. Защото да забравиш въпроса поради абсолютната му ненужност означава и да му отговориш. При това няма по пълен отговор, защото с това въпросът се изчерпва окончателно.