Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 166

— Нали не ви опръска? — попита Светещото същество. — Шегувам се… Седалката се дезинфекцира. Пак се шегувам.

— Сега аз — каза Дездемона. — И без това ме болят ушите.

Обиците-змии бяха опънали ушите й надолу и се виждаше, че мърдат. Щом Дездемона зае необходимата поза, тялото й се стегна и за секунда се превърна в къс дебел бич, който оглушително изпляска във въздуха и изчезна. На Отличника му се стори, че вижда на бича люспи и зигзагообразна ивица, но всичко стана прекалено бързо, за да е сигурен.

Следващият пътник към безкрайното щастие беше Майката Родина. Тя се приближи до апарата и внимателно го огледа. После каза:

— Ех, да бях доживяла до деня, когато ще я построят тая машина!

— Ами ти си доживяла — каза Светещото същество.

— Всъщност да де — без особен ентусиазъм се съгласи Майката Родина. — Може и така да се каже.

— В какво е разликата? Майката Родина вдигна рамене.

— А бе все пак…

Монтигомо вдигна ръка и се намеси:

— Искам да попитам нещо. Може ли?

— Давай.

— Може да е тъпо, обаче ми е интересно, а пък после вече ще е късно да се задават въпроси, нали така.

— Давай без предисловия, приятел. Няма време.

— Значи едно не мога да разбера. Когато душата отива в рая, й се случва най-доброто възможно. Обаче може ли най-доброто възможно да се променя всяка година?

— Защо пък не?

— Ами тогава вече няма да е най-доброто. Тогава днес раят няма да е същият като вчера, а утре няма да е същият като днес… Това даже звучи странно… Нали? Нима във висшия ред на нещата може да има същите скокове и лашкания като на земята?

— Ти самият как мислиш? — попита Светещото същество.

— Мисля, че не може.

— Правилно. Какъв ти е въпросът тогава?

— Вие нали казахте истината? Че в бъдещето ще измислят този апарат?

— Разбира се. Аз винаги казвам истината.

— И на онези, които са идвали тук преди нас, също сте казвали истината?

— Естествено.

— И те също са виждали пред себе си този, как беше… глоботрон?

— Виж сега, драги, това е глоботрон за тебе. Те просто не си задаваха въпроса какво е. Чудото си е чудо.

— Какво сте показвали тогава на древните египтяни? Или на първите християни?

— Всекиму своето, извинявам се за каламбура. Само че не показвам аз. Вие си показвате всичко сами, разбирате ли? Египтяните виждаха задгробна река и изгрева на нов живот. Християните, скрити зад клоните на любимите си ябълки, наблюдаваха второто пришествие на Христа и изобщо целия си видеоклип, в който висшето блаженство е продукт на гвоздеите. Сега всичко стана по-лесно. Ако на вас, взискателните потребители, почна да ви говоря за Божията любов, вие с основание ще поискате да ви я въплътя в нещо осезаемо. Което всъщност и направихте. Затова с практичните хора решаваме въпроса в чисто практическа плоскост. Въпреки че има и изключения, разбира се… Преди вас имаше един много интересен пътник. С бели чорапки и с магарешки уши на челото — сложна душа. Цял час ме тормози. Аз, казва, съм чувал, че в Бардо трябва да се върви към светлината. Питам го — защо тогава непрекъснато се кръстиш? За всеки случай, казва…