Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 156

— Може — отговори Светещото същество дори с нещо като недоумение. — Учудвате ме, приятели. Струваше ли си да умирате за такива дреболии?

— Е, не си мислете толкова лошо за нас — каза Дамата с кученцето. — Не сме чак толкова примитивни. Всеки каза онова, което му е хрумнало първо. Но след първото винаги има и второ. След като се наядеш, ти се танцува, след танците… не знам, може би да гладиш пердета. Списъкът може да стане безкраен. Аз например само ястия мога да изброявам цял ден.

— В Евангелието е казано, че човек не живее само с хляб — тихо се обади Монтигомо.

— Точно така — съгласи се Дездемона. — На човек му трябват и зрелища. Нали точно за това говорим.

— Евангелието е написано отдавна — каза Барби. — Оттогава много неща на света са се променили. Сега има безброй продукти и потребности, които не влизат в нито една от тези две категории.

— Защо „сега“? — попита Майката Родина. — Винаги си ги е имало. Само че не съм сигурна, че можем да ги наречем продукти. Като бях дете, най се радвах като ми пишеха шестица в училище. Обаче нима това е продукт?

— Въпросът трябва да се разглежда по-широко — каза Отличника. — Защо само шестиците? Доколкото разбирам, става дума за наслаждения от морален характер.

— Не наслаждения, а наслаждение — намеси се Телешкембьо. — То винаги е едно и също.

— Но кое ни доставя това наслаждение? — попита Дездемона.

— Вероятно — каза Майката Родина — съзнанието, че сме постъпили правилно. Спасили сме дете от пожар. Наказали сме някой мръсник за извършеното от него зло…

Монтигомо трепна, посочи негърката и възкликна:

— Какво е това?! Вижте й обиците!

С обиците на Дездемона ставаше нещо странно. Бяха натежали, бяха станали и по-дебели, от златни бяха станали зелени. Вече не бяха обици, а…

— Ама това са змии! — прошепна ужасено Монтигомо. И наистина, обиците се бяха превърнали в навити зелени змийчета — кога точно, никой не беше забелязал. Приличаха на заготовка, по която току-що е почнал да работи невидим ваятел, но на някои места люспите вече блестяха — ярко и мокро. Дездемона ги пипна и на лицето й се изписа недоумение.

— Студени са — оплака се тя. — И са мокри. Какво става?

— Успокойте се!

Гласът на Светещото същество заглуши всичките ахкания и шепоти и настъпи тишина.

— Спомнете си, че умряхте. Това, което ви се струва тяло, е просто спомен за онова, което сте били, този спомен е като сън. А в съня всичко е условно и изменчиво. Не се страхувайте от нищо. Най-страшното вече стана.

— А може ли един въпрос? — попита Монтигомо. — Интересно ми е като на религиозен човек. Има значи догмат за възкресение в плът. Четох в една духовна книга, че тялото е нужно и след смъртта, за да се влезе в рая, защото душата също трябва да има някаква обвивка. Иначе един вид няма да е ясно кой влиза и къде влиза. Това вярно ли е?