Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 157

— Може да се каже и така — отговори Светещото същество. — Но това е илюзорно тяло. Това, че се променя, е естествен процес. Нещо като младежките пъпки. Спомняте си ги, нали? Когато избиват, си мислиш, че нищо не може да е по-ужасно от тях. А всъщност те са предвестници на бъдещото щастие, нали, Телешкембьо? Не те чух? А, да. Та същото става и сега.

— Но защо обиците? — попита Дездемона. — Това дори не е тялото, а един дявол знае какво.

— Няма никаква разлика. След смъртта всеки става всемогъщ. И всички построения на ума стават зрими. В това е източникът на вечното блаженство, но то е и източник на огромна опасност. Когато се дръпнете уплашено от собствената си сянка, можете да попаднете в безкрайно страдание. Но по същия начин можете и да влезете в невъобразимото щастие. Аз съм тук именно за да ви помогна. Аз съм вашият водач, приятели.

— И какво да правя сега? — попита Дездемона.

— Не обръщайте никакво внимание — каза Светещото същество. — Мислете за това просто като за сън. А пък ако тези прояви ви дразнят, дайте да побързаме с обсъждането. Щом влезете в рая, от случайните вълнички на съзнанието няма да остане и следа. Така че нека се съсредоточим. Докъде бяхме стигнали?

— До моралното наслаждение — каза Телешкембьо.

— Правилно — каза Монтигомо. — Получаваме го например от победата над злото. Но различните хора смятат за зло различни неща. Например, ако сте следовател по разкриване на сексуални престъпления — той хвърли поглед към Телешкембьо, — злото за вас ще е сексуалният маниак. Но ако сте сексуален маниак — той пак погледна Телешкембьо, — злото за вас ще е следователят. Стига, разбира се, да не сте следовател — сексуален маниак.

— Ясно — засмя се Светещото същество. — И какво да правим в условията на такава неопределеност?

— Мисля — почна Барби, — че няма никаква неопределеност. Различните хора изпитват морално наслаждение по различни поводи. Но самото наслаждение е винаги еднакво! И всички добре го познаваме, нали? А щом е така, хайде просто да го прибавим в потребителската си кошница — и готово!

— Но няма ли да е прекалено просто? — подозрително попита Телешкембьо.

— Нали ви казах — забеляза Светещото същество, — че Телешкембьо обича трудностите.

— Барби е права — каза Дездемона; мъчеше се да говори така, че да се движат само устните й, и змиите в ушите й оставаха неподвижни. — Какво сме седнали сами да си измисляме проблеми? Само протакаме. А пък протакането лично за мене не е особено приятно — ако ме разбирате.

— Аз също имам чувството, че тъпчем на едно място — каза Монтигомо. — Раят, построен по нашите заявки, ще е нещо като профсъюзна почивна станция. Трябва ни качествен скок. Пробив. Кой е наред?

Известно време всички напрегнато мислеха. Изведнъж Отличника се хвана за главата и нададе победен крясък.

— Бах го! Всичко сме объркали! Разбрах какъв е проблемът! Всичко разбрах!