Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 153

Виктор Олегович Пелевин

Мао казва, че всичко си разбрал, ЙЦУКЕН. Не, защо, можеш да говориш. От време на време. Не много високо и по същество. По същество значи когато трябва. Например, когато Акико ти прави „Оох-ауу!“, ще отговаряш тихичко: „Аа-ах! Аа-ах!“. Само внимавай да не кажеш „Аллах“ — като ти лепнат и това към другите обвинения, изобщо няма да можеш да се отървеш. Дори маймунката Мао няма да може да ти помогне. Разбра ли? И работи с мишката, работи и не заспивай. Точки трябва да печелиш, не да лапаш мухи. Животът е движение. По-бързо. Още по-бързо. Трябва да цениш онова, което имаш, ЙЦУКЕН, защото в Африка, особено в някои области на екваториалната й част, хората могат само да си мечтаят за тези неща. Оох-ауу! Светът не му харесвал, разбирате ли. Ти просто не знаеш колко ти провървя с мен. Оох-ауу! Оох-ауу! И затова много си отваряш устата. Оох-ауу! Оох-ауу! Оох-ауу! Не си мисли, че си по-умен от другите, разбра ли ме? Напротив, мисли, че си по-глупав, щом те имат повече пари. Оох-ауу! Оох-ауу! Оох-ауу! А пък ако ти се прииска нещо по-специално, да си помечтаеш например, нямаме нищо против. Само че внимателно и да знаем, нали разбра? Оох-ауу! Оох-ауу! Оох-ауу! Ще те направим платинен член, ще ти дадем личен почетен номер и ще си гледаш каквито си щеш снимки. Оох-ауу! Оох-ауу! Как така, ЙЦУКЕН? Защо да не искаш? Там почва най-готиното — анален секс! Ще те направим член, непременно ще те направим. Оох-ауу! Даже с намаление. Обаче трябва да се научиш как да се държиш. Какво може да се казва и какво не — и кога. Оох-ауу! Оох-ауу! Оох-ауу! А ако не разбираш как, за това си има караоке. Като светне „Аа-ах“ на екрана, тогава ще приказваш. Разбра ли? Не чух! Разбра ли? Добре, добре. Само по-тихо. Съседите спят, утре са на работа рано. И мишката, давай с мишката! Най-страшното в тоя живот е да изгубиш темпото. Точно така… Оох-ауу! Оох-ауу! Оох-ауу! Оох-ауу! Виж как си се изпотил чак от удоволствие, глупчо. На Акико й е хубаво с тебе, не разбра ли? Оох-ауу! Оох-ауу!! Оох-ауу!!! Аах-оой-уааа!!!

ФОКУС ГРУПА

Разказ

На пръв поглед изглеждаше, че Светещото същество виси в пространството без никаква опора, като облак, през който пробива слънцето. Когато очите се приспособяваха към сиянието, се виждаше, че опора все пак има. Съществото седеше (или лежеше, не можеше точно да се каже поради закръглените му очертания) в кресло, приличащо на нещо средно между гигантска лилия и лампа арт деко. Та тази лилия се полюшваше на тънко сребристо стебло, от което излизаха три израстъка, завършващи с удебеления, подобни на цветни пъпки.