Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 151

Защо си толкова плах, ЙЦУКЕН?… И какво като е голяма? Ние, нежните млади момичета, много обичаме така. Да, точно така… Да… Не, така ще ти е трудно. Щом Акико ти казва, значи ще ти е трудно. Каква ти е подложката за мишката? О, малка е. Махни от бюрото всичко. Да не ти пречи на ръката. Трябва ти празен квадрат с диагонал поне метър — да работиш с мишката. Точно така. Давай… Хайде пак. Защо спираш? Не спирай. И по-бързо, по-бързо… Оох-ауу!… Пак заспа… ЙЦУКЕН, не спирай, понеже губиш точки… Оох-ауу! Оох-а… Нали ти казах да не заспиваш! Точно така, едно „Оох-ауу!“ на десет тласъка. А ти как искаш? На един тласък десет „Оох-ауу“? Ами тогава да беше станал платинен член. А, уморила ти се ръката? За щастието се плаща. Давай, давай, не се оплаквай… Оох-ауу! Оох-ауу! Отпусни мишката. Не чу ли какво ти казва Акико? Не натискай мишката, така превключваш от план на план. И губиш точки, ЙЦУКЕН. И дръж шишето за дъното, тогава имаш повече точки за всеки тласък. Оох-ауу! Оох-ауу! Оох-ауу! Ах… Оох-ауу!!! Оох…

Пак заспа. Какво каза? Какво-какво? Ами че точно това е киберсексът — когато стимулираш мануално мишката ми. Била твоя мишка, така ли? Ама разбира се, мили. И аз искам моята мишка да е твоя колкото се може по-често. А ти само мърмориш. Само мърмориш. Какво всъщност искаш от живота? Акико има чувството, ЙЦУКЕН, че този свят просто не ти харесва и затова се заяждаш с всичко и всички… Какво? Как? Какво? Само без тия, а? Какво? Какво каза, ЙЦУКЕН? Я мини на план „А“ и ме погледни в очите. Да, точно така…

Я повтори. „Жалка работа“ ли каза? Писнало ти било да биеш чекии на мишката? Ама ти всъщност какво работиш, ЙЦУКЕН? Не е моя работа? Искаш ли Акико да ти каже? От сутрин до вечер биеш чекии на оня облещен черен Франклин от стотачката. Знам, понеже няма друг вариант. Всичките го правите. Макар че никой всъщност изобщо не разбира, че го стимулирате мануално, защото той изобщо няма нищо освен оня черен овал под шалчето на шията. Поне от седемдесет и втора, откогато не е обезпечен със злато. Вие просто действате с палците — галите надлъжно — и се гледате загадъчно. И това не е жалка работа за тебе, така ли? А с Акико било жалка работа! Обаче Франклин не ти прави „Оох-ауу!“, ако беше така, за тебе щеше да пише в списание Forbes. А там не пише за тебе, ЙЦУКЕН. Ха, то остава и да пише! Да се скъсаш от чекии, Франклин изобщо няма да те погледне. Той изобщо не знае, ЙЦУКЕН, че му биеш чекии под черния овал, разбра ли ме? И когато те прекара — той може да няма нищо от седемдесет и втора, обаче ще те прекара съвсем директно — няма да ти каже за сбогом дори едно „Хи-хи-хи!“, а ще гледа все така величествено в далнината, лекичко присвил устни. Разбра ли?

Жалка работа било! Писнало му да бие чекии на мишката. Че като си толкова придирчив, ЙЦУКЕН, направи нещо в тоя живот и си купи киберинсталация за петнайсет хиляди долара. Тогава вече ще гледаш мишката и вместо нея ще виждаш собствения си хи-хи-хи. А за още петнайсет хиляди можеш да си наденеш на хи-хи-хи-то синхронен вибростимулатор с реотанче. И като почнеш да дръгнеш мишката по бюрото, ще се получи пълна илюзия, че се държиш за хи-хи-хи-то в реално време. За това обаче черният Франклин трябва да ти направи поне едно мъничко „О-о-ой!“. А той не ти го прави. И едва ли ще ти го направи. Защото, ако ще си говорим съвсем честно, ЙЦУКЕН, не си се родил където трябва. Така че бъди благодарен, че поне имаш една снимчица на екрана и мишка в ръката. Че какво друго може да искаш за стотачка?