Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 117

Лебедкин недоверчиво поклати глава, после бръчката на челото му се изглади, сякаш беше разбрал нещо.

— Нали ти казах да не смъркаш тоя боклук — тихо каза той. — Ох, Стьопа… Като брат те моля — спри, докато можеш. Виждаш как свършва. Първо ставаш педал. После подлога. А после…

Лебедкин кимна към мокета.

— А бе какво да ти обяснявам, сам виждаш.

И изведнъж се намръщи и погледна панталона на Стьопа — той се беше издул от нещо твърдо.

— Какво си го надървил тоя хуй бе! — възкликна отвратено Лебедкин. — Хич ли нямаш нито срам, нито съвест, изверг такъв?!

360

Над думите „Табуретовка ТМ (истинската!)“ беше нарисувана табуретка. На нея седеше начупеният Зюзя, с ватенка, гумени ботуши и въдица в ръка. Усмихнатият Чубайка, извил гръб като келнер, стоеше до него с поднос в ръце; на подноса имаше бутилка, на която можеха да се видят две мънички фигурки в същите пози: едната седнала на табуретка, а другата — с поднос. Подразбираше се безкрайност.

От другата страна на бутилката имаше по-малко листче със слогана „Седем пъти мери, преди да се отрежеш“ и отдолу текст („Поместените направо на бутилката откъси от диалозите, познати от ефира и от вестниците — обясняваше Малюта в концепцията, — ще помогнат на потребителя да отъждестви продукта с бутилирано телевизионно предаване и ще го въвлече в непрекъснат цикъл на потребление, което е главната задача на 360-градусовия маркетинг с използването на най-важните руски масмедии — водката, телевизията и пресата.“)

Откъсът на задното етикетче беше съзвучен на настроението на Стьопа:

З.: „Знаете ли, Чубайка, какво е историята на Русия през XX век? Страната ни седемдесет години строи льольотрон, макар че никой си нямаше и представа какво е това нещо и как ще работи. И след това един умник казва: «Дайте да го разглобим и да го продадем, пък парите ще си ги поделим…»

Ч.: А може би не всичко в нашата история е толкова черно и безсмислено, Зюзя? Може би просто сте пропуснали момента, в който льольотронът заработи?“

„З“ и „Ч“ бяха сложени на етикета в правилния ред. Само че това изобщо не радваше Стьопа. А вилицата, с която изчопляше скаридите от ледената салата, съвсем не му разваляше настроението въпреки четирите си зъба. То просто не можеше да се развали.

От сутринта Стьопа наблюдаваше един интересен и малко страшен ефект, който приличаше на пълно слънчево затъмнение. Ефектът се състоеше в това, че в числото „34“ вече нямаше нищо, което да радва душата му. Беше безполезно да се обръща към него — Стьопа знаеше, че то е изчерпило светлата си същност докрай. По същия начин и в числото „43“ вече нямаше нищо плашещо. Също толкова еманации на злото изтичаха и от всеки друг сегмент на мирозданието.

Той разбираше как бе станало всичко това. Приличаше на двубоя между юнака Пересвет и поганеца Челубей, които се бяха ранили взаимно и смъртоносно: числата се бяха анихилирали взаимно и бяха изчезнали в ослепителен блясък. След блясъка беше дошъл мракът, в който Стьопа се намираше сега. Затъмнението обещаваше да е не само пълно, но и окончателно, понеже нямаше откъде да дойде светлина. Освен може би от телевизора.