Читать «Лазурната мас» онлайн - страница 5

Всички станаха и влязоха през полуизгнилите отворени врати на мината. Беше сумрачно; ръждивите, почти неразличими релси потъваха в тъмнината. Братята тръгнаха по тях и след около двеста крачки стигнаха до подемниците. Иван опипа с ръка в тъмното, намери факла от къса тояга с навит на върха парцал, секна огън с огнивото. Парцалът замъждя. Иван отвори вратата на подемника.

— Пръв влез, братко Фьодоре.

Фьодор застана на прага на кабината и погледна надолу. Нямаше платформа. Но имаше няколко вързани за стоманените ферми въжета. Фьодор хвърли чувала с лазурната мас и той падна на дъното. Виждаха го как смътно и синкаво мъждука и осветява широката странична галерия.

Фьодор се хвана за едно от въжетата и се спусна надолу. След него се спуснаха и останалите. Иван сложи резето на вратата на подемника и слезе последен. Седмината за секунда останаха неподвижни до въжетата, после свалиха шапките си, коленичиха и шест пъти целунаха твърдия под на галерията. Иван взе чувала, метна го на гръб и тръгна напред — към някакви мъждеещи в мрака светлинки.

Галерията беше широка, със следи от стоманени зъби по стените, с изтръгнати кабели и ръждиви отломки, нахвърляни където падне. Наближиха светлинките и скоро стигнаха дъното на галерията. Тук се чуваха гласове и се движеха човешки фигури.

— Слава на Земята! — чу се нечий глас.

— На Земята слава! — отговори Иван от името на всички.

Наобиколиха ги облечени в дрипи брадати хора и мълчаливо започнаха да ги целуват по три пъти.

— Добре ли мина всичко, брате Иване? — попита един червенобрад широкоплещест мъж.

— Слава на Земята, брате Марко, добре мина — отговори Иван и пусна чувала на земята. — Ей за това се мъчихме.

Всички погледнаха светещия чувал.

— Не уразумявам — какво ли ще да е това? — попита Марко.

— Лазурна мас.

— Позволи ни да я погледнем — помоли Марко.

— Не мога, брате Марко.

— Разбирам те, брате Иване. — Марко се почеса по брадата.

— Къде е брат Ванюта? — попита Иван.

— В Малата пещера.

— Похапнахте ли вече?

— Тъкмо свършихме, брате Иване. Оставили сме ви.

— Слава на Земята.

— На Земята слава. — Марко се дръпна настрана да направи път на Иван.

Иван влезе в тесния проход. Дошлите с него братя го последваха.

— Сам ще го занеса — спря ги той. — Вие идете да похапнете.

Братята с нежелание го оставиха сам.

Иван вървя по тесния проход, докато отдясно не се показа ивица жълта светлина. Той напипа с ръка открехнатата врата и почука.

— Влез, братко — чу се иззад вратата.

Иван влезе в малка тясна пещера. В ъглите є пушеха няколко фитила, натопени в кутии с грес. По средата на купчина дрипи лежеше със затворени очи Ванюта; до него имаше голям мангал, пълен с въглени. Малко по-встрани седяха Митко и Никола и шиеха еленски кожи.

— Здравей, братко Ванюта — каза Иван. — Здравей, брате Митко, здравей, брате Никола.

Митко и Никола станаха и поздравиха Иван с целувки. Ванюта все така лежеше със затворени очи. Митко и Никола не можеха да откъснат очи от светещия чувал.

Иван седна до Ванюта и три пъти го целуна по мръсните бузи. Ванюта отвори очи и каза: