Читать «Контролът» онлайн - страница 27

А в небето — масовият скок. Хиляда парашутисти с разноцветни парашути. Погледа си да не откъснеш от тях.

14

Погребаха Катя Михайлова скромно. И скришом. Погребаха я, както е редно да се погребват десантници в тила на врага. Без ковчег. Загърната в парашутна коприна. На неизвестно място. На гроба й не бива да се издига паметник. Не бива да се пише името й. Престижът на държавата стои по-горе от всякакви индивидуални жертви. Само кръстче на картата. А картата — на сигурно място. Ще се минат петдесет години, ще настъпи пълен комунизъм по цялата земя. Вече няма да има държавни граници, всички страни ще се слеят в едно велико семейство на равноправни народи. И тогава ще си спомним за теб, Катя Михайлова. След петдесет години. Страшно е да си го помислиш: през 1987 година. И ще ти издигнем на това място величествен паметник. От гранит. И ще напишем със златни букви: „При изпълнение на служебните си задължения… при изпробването на най-нова техника, създадена от творческия гений… Катя Михайлова… Веселячката.“

15

През нощта Жар-птицата не плака.

Тя никога не плачеше. Холованов я заключи в парашутния хангар. Предупреди я: не се показвай. Донесе й одеяло, възглавница, сапун, кърпа за лице, паста за зъби, четка, гребенче, кофа вода, донесе й пет кутии десантни дажби. Пошегува се:

— Десантник, въоръжен със суха дажба, е практически безсмъртен.

Жар-птицата не пое шегата. Пък и той разбра — не му беше времето да говори за безсмъртие.

И ето че е сама в огромния склад. Под свода се стрелка прилеп. Луната свети през прозорчето.

Прегърна възглавницата и дълго си хапа устните. До разсъмване. За да не плаче. И не плака.

ГЛАВА 4

1

По московските трамваи се ширят слухове.

По пазарите. По стълбищата. Хората се препират. Казват, че ужасно смешен номер бил показан на въздушния парад: хвърлили от самолет едно моме с парашут и чувал с картофи — също с парашут. Чувалът с картофи станал на пихтия, а момето е живо и здраво. Ама че майтап паднал!

Но не всички говорят така. Разправят, че момичетата били две. Едното се спасило, другото се пребило. А чувалът с картофи бил предварително измислен: ако номерът не стане, да обявят, че се е сплескал чувал с картофи. А те били две. С очите си ги били видели. Едната опитна. Тъкмо тя се спасила. А другата била още с жълто около човката. Все искала да се отличи. Ама хубавичко се е надънила.

2

Холованов остави на бюрото на другаря Сталин спретната купчинка машинописни листове. Оперативния бюлетин за московските слухове през седмицата. Другарят Сталин е на бюрото си. Чете. Мълчи. Холованов се е вцепенил. Токовете събрани. Бомбетата на излъсканите ботуши — раздалечени. Ръцете изпънати покрай кантовете на брича. Строева стойка.

Зле е, когато другарят Сталин мълчи. Още по-зле е, когато мълчи и не ти предлага да седнеш. Той самият си седи, шумоли със страниците на отчета, забравил е за Холованов. Отчетът е седем страници. Защото в седмицата има седем дена. 52 оперативни бюлетина годишно. 365 страници.