Читать «Контролът» онлайн - страница 25

Все по-нагоре и по-нагоре се издига самолетът. И ето че премина към хоризонтален полет. Изключи двигателя. От земята добре се чу, че моторното бръмчене секна. Говорителят седи точно срещу Холованов и с радостен глас съобщава на тълпата:

— Височината е четири хиляди метра над морското равнище.

Чак тогава Холованов схвана, че ще се пребият и двете.

8

Настя се плъзга. Въздушният поток я премята досущ като планински водопад. Весело и страшно. И става все по-страшно. Кой знае защо, днес всичко не е както трябва. Има чувството, че нещо не е наред. Земята се приближава твърде бързо. Хронометърът трака правилно, трите спусъка са запънати и тя от опит знае. че има да лети още доста, но защо земята я връхлита с такава скорост? Най-важното е да не се шубелиса. Приборите сами ще свършат всичко. Най-важното е да овладее страха си. Да не позволи на страха си да се изскубне. Но страхът се изскубна, както се изскубва куполът от раницата. И Настя се развика, както се вика насън, когато викаш и не си чуваш гласа, когато само във вика е спасението:

— Дърпай! Катка! Дърпай!

И Катка е до нея. И по нейното лице е изписан ужас. И тя не вика, а врещи: „Дърпай!“

И самата тя дърпа халката. И Настя дърпа халката.

Но…

9

За Холованов времето спря, когато самолетът полетя хоризонтално и секна бръмченето. За Холованов времето се разтегли като хармоника. Секундите се превърнаха в безкрайни часове. В години.

Говорителят го шибна: НАД МОРСКОТО РАВНИЩЕ!

Всичко е съвсем просто. За изходна точка на отброяване е прието морското равнище. И самолетът се е издигнал на четири хиляди над морското равнище. И умните механизми ще отворят парашутите на височина двеста метра над морското равнище. И всичко е проверено хиляда пъти на пясъчната ивица. И онази ивица е на морското равнище. Може би с няколко метра над него. Но тук не е пясъчната ивица в Крим. Тук е Москва. Тушинският аеродрум. Нима Москва е на морското равнище? От школските учебници е известно: Москва е на сто и седемдесет метра над морското равнище. Това средно: някъде малко по-високо, накъде малко по-ниско. Но във всички случаи височината няма да е достатъчна. Парашутите ще се отворят точно на двеста метра преди морското равнище и ще бъде късно.

10

Другарят Сталин гледа падането на двете топчици и разбира…

11

Холованов грабна микрофона от ръцете на говорителя.

Тримата отстрани насочиха пистолетите „ТТ“ към него. А той само с очи, с псуваческа мимика им обяснява: спасявам ситуацията!

Според инструкцията чекистите трябва да стрелят. И тримата са си извадили пистолетите. Хората наоколо се стъписаха. Но нито един не стреля по Холованов. Пролетарският усет им подсказва: става нещо ужасно и само Холованов с микрофона може да спаси ситуацията. Чекистите поглеждат и към Сталин. Той би им намекнал с мимика. Би им дал знак. Моментално биха го надупчили двайсет и четири пъти.

Но другарят Сталин мълчи. Не изразява отношение нито с жест, нито с мимика. Същинска гранитна статуя. Като стоманено изваяние. Не случайно името му е Сталин! Няма го сега тук в този суетен свят. Погледът на другаря Сталин е устремен към бъдните векове.