Читать «Контролът» онлайн - страница 13

— Ти пък откъде знаеш?

— Ами погледнете я. Ще речете ли, че спи по три часа в денонощие?

— Не й личи.

— Вижте, трима натръшка! Скъпоценен камък. Трудно се шлифова. Те елмазите са такива. Но затова пък святкането им е неугасимо. След шлифоването. Досущ като диаманта в ръцете на шлифовача: сума време го шлифова и — хоооп — светва от едната страна. Обръщат го от другата, шлифоват, шлифоват — хоооп — и от другия край светва. Така е и при нас. На всяка тренировка откриваме в нея нови страни. И откъм всяка страна — лъщи. Чекистите за нея…

— А бе аз безплатно ще ти я отмъкна.

— Е, не сте чак толкова голям мръсник, другарю

Холованов.

— Не съм.

— Тогава сто.

ГЛАВА 2

1

Човекът с лъснати ботуши има апартамент на улица „Горки“. В апартамента си той се отби съвсем за малко. Да си вземе багажа. Взе го. Заключи апартамента — и в асансьора. Хубави са асансьорите на големите сгради по улица „Горки“. А този асансьор е най-хубавият. Най-хубавият, защото под бутоните има патрон за секретен ключ. И никой не му обръща внимание Но ако вкараш в патрона ключето, асансьорът на никой друг етаж няма да се спре и на никого няма да отвори вратите си.

Проста система. Ако, разбира се, имаш в джоба си такова ключе.

Излезе, че другарят с лъснатите ботуши разполагал с такова ключе, и той се възползва от него.

А на тоя асансьор хубавото му е и това, че ако вкараш ключето в патрона и натиснеш едновременно бутоните „4“ и „1“, асансьорът, без да се спира, ще отмине партерния етаж и ще продължи да слиза надолу. До подземния тунел.

Знаеше човекът кои копчета да натисне. Натисна ги. Асансьорът потъна в московските недра. И най-сетне се спря. Вратата му се отвори. Човекът излезе. Надясно — коридор към мрака, наляво — коридор към мрака. И направо коридор. Също към мрака. Другарят рязна с фенерчето си наляво-надясно и тръгна направо. Трийсет крачки — завой, още четирийсет и отново завой. Врата в стената. Врата на несъкрушимо подземно скривалище. Другарят направи някаква магия на вратата, тя се отлепи от стената и оголи половинметровата си дебелина. А зад вратата — обикновен тунел на московското метро, само че не транзитен, а задънен. И ремонтен влак в тунела.

Ремонтен влак като останалите ремонтни влакове в метрото: локомотива не можеш го разбра дизелов ли е, електрически ли е, вагонът е я пощенски, я багажен и платформа с някакви механизми. И с едри букви от двете страни: „Главспецремстрой-12“. Ако се повгледаш в локомотива, ако си понапрегнеш мозъка, лесно ще разбереш: локомотивът е и електрически, и дизелов. По тунелите на метрото е по-добре да шета с електрическа енергия. Да не замърсява въздуха. А при екстремални случаи, ако спре токът, цялото движение в метрото ще спре, а ремонтният влак не бива да спира. Той трябва да се движи при всякаква ситуация, особено пък в критична. Заради това е снабден с дизел. Пък и няма все по подземните тунели да шета, за един ремонтен влак и на повърхността има достатъчно работа. И пак трябват дизели. С една дума, като в подводница: под водата се движим с електроенергия, на повърхността — с дизелите.