Читать «Контролът» онлайн - страница 12

— Хубавичко.

— Пак погледнете. Заблуждаващо движение. Още едно! Хвърляне! А хващането не се видя. А сега нея я хвърлят. Изобщо я хвърлят само когато получат съгласието й. Без разрешение не можеш я преметна. Ще те изстреля от тепиха с контрахватка. Та сега я хвърлят. Обръщате ли внимание? Тръшнаха я на тепиха, но тя не лежи на него. Не лежи. И не става. Отскача от тепиха като гумена топка от бетон. Както и да я хвърлите, тя тутакси е на крака. Хоп! и още веднъж — хоп! Змия, същинска змия. Змията както и да я хвърлиш, веднага е готова за нов скок.

— Но не може да не допуща и грешки.

— Допуща. Допуща, другарю Холованов. И тя има грешки. Дори големите майстори си патят от това. Всички хватки прилага само надясно. Само надясно. А редно е да хвърля и наляво, и надясно, непредсказуемо. Това е поправимо. Дайте й най-добрия треньор на Съюза, след една година ще може на международни състезания да я изкарвате… Ето че пак тя хвърля! Чудо ли е?

— Чудо е — съгласи се другарят с излъсканите ботуши. — А ти, Скворцов, защо ми демонстрираш това чудо? Ще ти я задигна.

— Ще я задигнете — покорно се съгласи инструкторът Скворцов. — Ясно е като бял ден, че ще ми я задигнете. Ама не сте чак такъв мръсник, другарю Холованов, че да задигнете такова чудо от клуба ми безплатно.

— А на твоя клуб му трябват парашути…

— Американски — скромно сведе очи инструкторът Скворцов. — Знаете ли ги ония парашути със зелено етикетче? Копринена буба, увиснала на паяжинка.

— Знам я копринената буба. И аз само с американски скачам.

— За тях става дума.

— А случайно да си показвал момичето на чекистите?

— Как тъй?!

— А на военните?

— Първо на вас. Познавате ме. Ако излезе, че не ви се намират парашути за един стар приятел, тогава, то се знае, ще я [???].

— А как скача?

— Красиво скача.

— От какви височини?

— От хиляда. От три. От пет. От седем.

— С кислород пущал ли си я?

— Че как ще скача от седем без кислород?

— А със забавяне?

— Щях ли да ви я показвам, другарю Холованов, преди да съм я проверил със забавяне? Засягам се от въпросите ви.

— Наистина ли на никого не си я показвал?

— Застреляйте ме на място, другарю Холованов. с леворюционния си леворвет.

— Хубаво си прави сметката, Скворцов. Ще те завра в кучи задник. Познаваш ме. Ще те изпратя на великите строежи на комунизма.

— Всичко ми е ясно. Честно ви казвам, на никого не съм показвал момичето.

— Добре. Разбрахме се. Утре ще получиш пет американски парашута.

— Сто.

— Пет, ти казах.

— А бе отначало и аз си мислех — пет. Дори за три се канех да ви я продам. За съветски. После размислих. Всеки ден идва на занятията. По три часа самбо. И още по три часа парашутна подготовка. И по един час плуваме всеки ден, Потичваме по малко. Радиокръжокът, както му е редът. А на всичко отгоре избачква цяла смяна в „Сърп и чук“. И май не се изморява.