Читать «Жълтата стрела» онлайн - страница 7

— Та те наистина не го разбират. Как те могат да разберат това, което бездруго знаят отлично? Те дори са престанали да чуват тракането на колелата.

— Да — каза Андрей, — това е вярно. — Почувствах го върху себе си. Като влязох в ресторанта, си помислих — колко тихо е, когато няма никой.

— Именно. Тихо-тихо. Дори се чува как звънти лъжичката в чашата. Запомни, когато човек престане да чува тракането на колелата и е съгласен да пътува нататък, той се превръща в пътник.

— Нас никой не ни пита — каза Андрей — съгласни ли сме или не. Ние дори не помним как сме попаднали тук. Ние просто пътуваме, и това е. Нищо друго не ни остава.

— Остава най-сложното в живота. Да пътуваме във влака и да не бъдем пътници — каза Хан.

Вратата на вагона се отвори и влезе кондукторът. Андрей позна съседа си по маса в ресторанта — само че сега той беше с фуражка, а кителът му с петлици, върху които блестяха някакви скръстени чукчета или сгъваеми инструменти, бе разкопчан на издутия му корем и отдолу се виждаше плетена малиновочервена жилетка, облечена върху черната униформена риза. Той разсеяно въртеше около дланта си синджирче със символа на своята длъжност — ключа, малък никелиран цилиндър с кръстообразна дръжка, който се използваше в качеството на бокс при общуване с пияни пътници или за отваряне на бутилки. Кондукторът също позна Андрей, усмихна се широко и допря три събрани пръста до козирката.

— Какво се зъби тоя? — попита Хан, когато кондукторът се скри във вагона.

— Нищо. Разговорихме се с него на масата. А какво да правя, ако това се случи отново?

— Кое? — попита Хан. — За кондуктора ли говориш?

— Не. Ако отново стана пътник.

— Трябва просто да престанеш да си такъв, и край. Това понякога се случва с всички нас.

— Какво значи „с всички нас“? Ние тук много ли сме, а?

— Мисля, че да — каза Хан. — Би трябвало да сме много, само че не се познаваме. По-рано наистина бяхме много.

— Кажи, а от кого си узнал всичко това за пръв път?

— Не знам — каза Хан, — не съм ги виждал.

— Как така? Как си могъл да узнаеш нещо от хора, които не си виждал?

— Ето така — каза Хан и Андрей разбра, че той няма намерение да развива тази тема нататък.

— А къде са те сега? — попита той.

— Мисля, че са там — каза Хан и кимна към прозореца, зад който плаваше безкрайно поле, обрасло с трева, по която като по вода бягаха вълни от вятъра.

— Умрели ли са?

— Те са слезли. Веднъж през нощта, когато влакът спрял, отворили вратата и слезли.

— Според мен бъркаш нещо — каза Андрей. — „Жълтата стрела“ не спира никога. Всички знаят това.

— Слушай — каза Хан, — опомни се. Пътниците не знаят как се нарича влака, в който пътуват. Те дори не знаят, че са пътници. Че какво изобщо могат да знаят те?

9

Веднага след като Андрей отвори вратата, той разбра, че в неговия вагон се е случило нещо. На входа на едно от купетата стояха няколко души с тъмни костюми; плачеше възрастна жена с черен шал. Радиото не работеше, но пък от купето, където живееше Авел, се носеше тягостна музика: свиреше малък касетофон. Андрей влезе в купето си.