Читать «Жълтата стрела» онлайн - страница 18

— Закъде бързате така? — попита Андрей.

— Работа имам — каза Пьотър Сергеевич, стисна под мишница протритата кожена папка, с която Андрей не го бе виждал вече три години, и изскочи в коридора. Андрей се обърна и затвори очи. Стиховете по радиото свършиха и започнаха обяви. Андрей завъртя копчето за звука срещу часовниковата стрелка до упор, но въпреки това гласовете се чуваха ясно.

„Всеки, всеки вярва в доброто — пропя детски хор, — трака ли, трака синият вагон. — Фирма «Син вагон» — каза развълнуван контраалт. — Нашият влак е наистина бърз“.

Това беше рекламата на Гриша. Във високоговорителя нещо изпищя, и жизнерадостен мъжки глас издекламира: „Цигари марка «Бой». Оправят те за нула брой“. После настъпи дълга пауза, и накрая обявиха „Утринна кинозала“.

— Днес ще поговорим за филма на японския кинорежисьор Акира Куросава „Додескаден“ — гнусливо заговори водещият, — заснет през 1970 година по новелата на писателя Акутагава Рюноске „Тракането на невидимите колела“. Всъщност самото название на филма е японска имитация на звука на тракащи по релсите колела. И така, затворете очи и си представете ранно утро в следвоенен японски вагон от купеен тип. Отварят се врати, в коридора излизат бързащи по работа хора. През опушените от неотдавнашните боеве стъкла вече свети знаменитото японско слънце. И изведнъж в тълпата се появява първият от героите, когото във вагона наричат „трамвайният луд“. Работата е в това, че този млад човек си въобразява, че е водач на невидим малък влак — на японски „трамвай“ — който пътува напред-назад по реалния вагон. Съгласете се, концепцията не е проста и изисква осмисляне…

Андрей стана и започна бързо да се облича. Като навлече якето си, той плътно закопча всичките му копчета, взе от горния рафт тъмни очила и шапка с козирка, после пъхна в джоба ръкавиците и малкия дървен клин, който измъкна изпод дивана. Докато се обличаше, радиото почти не се чуваше, но когато той за секунда замря до вратата, мислейки всичко ли е взел, отново се чу прокрадващият се гнуслив глас:

— Трябва да кажа, че героите на филма се занимават с неща, които с пълно право могат да се нарекат важни и сериозни — дребна търговия, бавно умиране от глад, кражби, раждане на деца и тъй нататък. И ето, ако направим паралел между живота на тези хора и действията на „трамвайния луд“, който бяга напред-назад по коридора и крещи: „додеска-ден! додеска-ден!“, имитирайки тракането на съществуващите само в неговото съзнание колела на отделния мъничък влак, Куросава сякаш се стреми да покаже, че всеки от социално адекватните герои също на практика пътува през реалния вагон в свой собствен малък илюзорен „трамвай“. Само че Куросава не набелязва никакви пътища за изход от показания от него безприютен свят. Какво пък, да се плашат хората е лесно, а…

В коридора радиото не работеше. На Андрей му провървя доста бързо — след две платформи на изток той се озова в съвършено празен вагон. Съдейки по миризмата, там тровеха хлебарките, и пътниците се криеха от миризмата на дихлофос зад плътно затворените врати. След като бързо премина по прашната пътека, Андрей замря до вратата на служебното купе, където един кондуктор, наведен над огромния метален умивалник, миеше празни бирени кутии (в съседния вагон ги боядисваха в национален дух и ги продаваха на Запад). Андрей изчака момента, когато кондукторът се обърна назад, шмугна се покрай вратата и влезе в тоалетната. Там той се заключи, пъхна клина между вратата и дръжката на бравата и го удари няколко пъти с длан — сега кондукторът не можеше да отвори вратата от другата страна дори със своя ключ.