Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 9

— Да се нажаля!? Това щеше да е най-радостната вест, която съм получавал за него, тъй като щях да се уверя, че не са го обесили. Но да не говорим за това, съмнявам се, че неговата смърт ще достави такава чест на приятелите му. А дори и да е така, ще кажа от все сърце — тук той изпи втора чаша вино, — бог да го прости!

— Хайде, хайде, не се тревожи, човече — отвърна пътникът, — тепърва има да се гордееш с племенника си, особено ако излезе същият оня Майкъл Ламборн, когото аз познавах и обичах почти или може би съвсем като самия себе си. Не можеш ли да ми посочиш някакъв белег, по който да отсъдя дали не е той?

— Бога ми, не се сещам за друго — отвърна Джайлс Гозлинг, — освен че на лявото си рамо нашият Майк имаше дамгосано бесило, загдето открадна една сребърна винена чаша от Дейм Снорт от Хогсдитч.

— Не, тука вече лъжеш по най-долен начин, вуйчо — възкликна пътникът, като отмахна кръглата твърда дантелена яка и свлече дрехата си, за да оголи шията и рамото си. — Кълна се в днешния добър ден, че моето рамо е тъй невредимо, както и твоето.

— Майкъл, момчето ми! — извика ханджията. — Ама това наистина си ти! Впрочем аз вече от половин час се съмнявах, защото не виждам кой друг би взел да се интересува чак толкова от тебе. Но виж какво, Майк, ако рамото ти е така невредимо, както твърдиш, то навярно дължиш това само на милостта на Тонг, палача, че те е дамгосал със студено желязо.

— Хайде, вуйчо, стига шеги! Запази си ги да подслаждаш с тях киселата си бира. А сега да видим какъв сърдечен прием ще окажеш на родственика си, който осемнадесет години е обикалял света, видял е изгрева на слънцето там, където то залязва, и е пропътувал толкова път, че изтокът за него е станал запад.

— Както виждам, донесъл си със себе си онова свойство на пътешественика, за което изобщо не си е струвало да пътуваш. Спомням си добре, че измежду останалите ти качества беше и това — да не ти се вярва на нито една дума, която излиза из устата ти.

— Ето ви един истински неверник, джентълмени — каза Майкъл Ламборн, обръщайки се към присъстващите, които естествено следяха странната среща между вуйчо и племенник; сред тях имаше и някои местни жители, на които не бяха чужди младежките му лудории. — Няма що, с голяма радост ме посрещаш в Къмнър. Но виж какво, вуйчо, аз не съм се хранил досега с шума и трици от свинско корито, така че ми е все едно ще ме посрещнеш ли сърдечно, или не. Ей това, което нося у себе си, ще ми осигури радушен прием навсякъде, където пожелая.

При тези думи той измъкна една пълна кесия със злато, чийто вид явно въздействува на присъствуващите. Някои поклатиха глави и взеха да си шушукат, а един-двама, с по-продажна съвест, изведнъж си припомниха, че им е бил училищен другар, съгражданин и тъй нататък. Двама или трима от по-улегналите и сериозни посетители също поклатиха глава и напуснаха хана, подмятайки, че ако Джайлс Гозлинг желае да преуспява и занапред, трябва да изгони непрокопсания си и нечестив племенник колкото може по-скоро. Поведението на Гозлинг показваше, че и той е на същото мнение; защото видът на златото не предизвика у този честен човек онова впечатление, което обикновено предизвиква то у хората от неговата професия.