Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 50

Варни, който поради предимството на благородната си кръв влезе пръв, по-добре знаеше какво трябва да се каже и го каза с увереност и изящество.

Графинята го поздрави сърдечно, а това, изглежда, означаваше пълно опрощаване на всичко, за което би могла да го вини. Тя стана, направи две крачки към него, протегна ръка и каза:

— Мистър Ричард Варни, БИС ми донесохте такива хубави новини, че изненадата и радостта, страхувам се, ме накараха да забравя поръчението на моя съпруг да ви приема с подобаващото се уважение. Ето ръката ми, сър — нека се помирим!

— Не съм достоен да я докосна другояче — отговори с поклон Варни — освен така, както поданик докосва ръката на краля.

Той докосна с устни изящните тънки пръсти, богато отрупани с пръстени. После се изправи и с изискана учтивост й предложи да я заведе до креслото-трон, но тя каза:

— Не, любезни мистър Ричард Варни, няма да седна на това място, докато милордът сам не ме заведе до него. Засега аз само тайно съм графиня и не бих искала да използувам привилегиите на своя сан, преди да получа позволение от оня, на когото ги дължа.

— Надявам се, милейди — обади се Фостър, — че като се подчинявах на нарежданията на милорда, вашия съпруг, за заточението ви тук и за всичко останало, не съм си навлякъл гнева ви, защото всъщност само изпълнявах дълга си към вашия и моя господар. Защото небето, както се казва в светото писание, е дало на мъжа върховенство и власт над жената — мисля, че така беше или поне в този дух.

— За мене всичко тук представлява толкова приятна изненада, мистър Фостър — отговори графинята, — че не мога да не оправдая строгата преданост, която не ме допускаше до тези зали, преди да станат така красиви и пищни.

— Да, милейди — каза Фостър, — за всичко това бяха похарчени много златни монети. И за да не се харчат повече, отколкото е наложително, до идването на милорда ще ви оставя с любезния мистър Ричард Варни, който, както ми се струва, има да ви казва нещо от името на високоблагородния лорд и ваш съпруг. Хайде, Джанет, ела с мен да проверим дали всичко е наред.

— Не, мистър Фостър — отвърна графинята, — предпочитам дъщеря ви да остане тук — малко по-настрана, разбира се, щом Варни има да ми предава нещо от моя съпруг.

Фостър се поклони тромаво и си тръгна с такъв израз на лицето, сякаш го беше яд, че са прахосани толкова средства за превръщането на неговия стар и полуразрушен хамбар в азиатски дворец. Когато той излезе, дъщеря му си взе ръкоделието и се разположи в другия край на стаята, а Ричард Варни в израз на крайна почтителност и смирение взе най-ниския стол, който можа да намери, постави го до купа от възглавнички, където отново се беше настанила графинята, седна безмълвен и впи поглед в земята.

— Аз останах с впечатление, мистър Варни — каза графинята, като разбра, че той няма намерение пръв да подхване разговора, — че имате да ми съобщите нещо от името на моя съпруг, милорда. Поне така разбрах мистър Фостър и затова отстраних прислужницата си. Ако съм сгрешила, ще я повикам да дойде по-наблизо, защото тя още не е изкусна в бродирането на кръстчетата и е потребно да я надзиравам.