Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 47

Богинята, заради която бе украсен този храм, напълно заслужаваше всички разходи и усилия. Тя седеше в описаната по-горе гостна и разглеждаше с доволство и с напълно обяснимо и безхитростно тщеславие разкоша и красотата, създадени така внезапно в нейна чест. Понеже тъкмо нейното присъствие в замъка се пазеше в тайна и налагаше в тайна да се извърши и подготовката за откриването на залите, бяха взети най-строги мерки до момента на настаняването си в тях тя в никакъв случай да не разбере какво се върши в тази част на старинната сграда, а също и да не я видят работниците, заети с уредбата на стаите. Затова едва тази вечер я въведоха в това тъй различно крило на замъка, което тя не беше виждала досега и което — в сравнение с всичко останало — й се стори като омагьосан дворец. Когато разгледа всичко и се настани в тези прекрасни стаи, в нея пламна необуздана буйна радост на селска красавица, неочаквано попаднала сред разкош, който надминава далеч и най-смелите й мечти. В същото време силно чувство на обич се надигна в сърцето й, разбиращо, че всички чудеса наоколо са извършени от великата магьосница — Любовта.

Графиня Еми — тази титла тя получи благодарение на своя таен, но действителен брак с най-знатния граф на Англия — обходи тичешком стая след стая, възхищавайки се от всяко ново доказателство за вкуса на своя любим и съпруг. Възхищението й се усилваше от мисълта, че всичко, което виждаше, бе неизменно потвърждение на неговата пламенна и предана любов.

— Колко са красиви завесите! А колко естествено са нарисувани тези картини, също като живи! Как великолепно са украсени — сребърните съдове, сякаш всички испански галеони от всички морета са били пресрещнати и заставени да докарат тук това сребро! Ах, Джанет! — възкликваше непрекъснато тя, като се обръщаше към прислужницата си, дъщерята на Антъни Фостър, която със същото любопитство, макар и не със същата възторжена радост, следваше господарката си. — Ах, Джанет! Какво още по-голямо щастие изпълва душата ми при мисълта, че всички тези прекрасни неща са събрани тук от неговата любов, от любовта му към мен, и че тази вечер — още тази вечер, — която с всеки миг все повече се приближава — ще му се отблагодаря преди всичко за любовта, създала този неописуем рай, отколкото за чудесата в него.

— Първо трябва да се благодари на бога, милейди — отвърна хубавичката пуританка, — защото на него дължите този добър и внимателен съпруг, чиято любов направи за вас толкова много. Аз също имам тук своя скромен принос, но ако вие продължавате така бясно да тичате от стая в стая, резултатите от усилията на моите маши за къдрене ще се стопят, както се стапят рисунките по заскрежения прозорец, когато слънцето се вдигне високо.

— Права си, Джанет — каза младата и красива графиня, като прекъсна изведнъж възторжената си обиколка, за да се огледа от главата до петите в едно голямо огледало, каквото не беше виждала през живота си и каквото рядко може да се срещне дори в двореца на кралицата. — Права си — повтори тя с обяснимо самодоволство, след като съзря във внушителното огледало отражението на прелести, каквито едва ли се бяха появявали по лъскавата му повърхност. — С тези пламнали от бързане страни и с тези тъмни къдрици, които ти се постара да подредиш, а те отново се разпиляха на всички страни като филизи на неподрязана лоза, приличам не на графиня, а на млекарка. А и твърдата ми яка малко се поотпусна и сега открива шията и гърдите повече, отколкото е прилично и пристойно. Хайде, Джанет, да вървим и да свикваме със светските обичаи; ще отидем в гостната, мило момиче, за да подредиш непокорните ми къдрици и да прикриеш с дантели и батиста развълнуваната ми гръд.