Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 36
Уолтър Скот
— Или ми дай възможност веднага да отведа оттук жертвата на твоето вероломство, или си вземи сбогом с благословеното слънце — каза Тресилиан.
И когато Варни, твърде изплашен или може би твърде озлобен, за да отговори, се опита да стане, Тресилиан бавно отдръпна шпагата си и щеше да изпълни заканата си, ако ударът му не бе възпрян от Майкъл Ламборн. Насочен от звъна на шпагите, той се бе явил тъкмо навреме, за да спаси живота на Варни.
— Хайде, хайде, приятелю — каза Ламборн, — това е достатъчно, даже повече от достатъчно. Прибери си сабята и да потегляме. „Черната мечка“ вече ръмжи за нас.
— Махни се, негоднико — извика Тресилиан, като се освободи от ръцете на Ламборн. — Как си позволяваш да заставаш между мен и моя враг?
— Негодник, а, негодник! — повтори Ламборн. — Аз ще заплатя за това със студена стомана веднага щом новата чаша вино измие спомена за нашата сутрешна почерпка. А сега се махай, изчезвай — тук сме двама срещу един.
Това наистина беше така. Варни се бе възползувал от случая да си възвърне оръжието и Тресилиан разбра, че би било истинска лудост да продължава разпрата при това неравенство. Той извади кесията си, взе две златни монети и ги подхвърли на Ламборн.
— Ето ти надницата за тази сутрин, мерзавецо. За да не говориш, че си ме довел дотук безплатно. Довиждане, Варни. Ще се срещнем там, където никой няма да ни пречи.
След това той се обърна и излезе през вратата.
Варни очевидно нямаше желание или може би сили — при падането се беше ударил лошо — да тръгне след отдалечаващия се враг. Само го проследи с мрачен поглед, докато изчезне, и после се обърна към Ламборн:
— Ти другар на Фостър ли си, момко?
— Побратими сме като дръжката с острието на ножа — отвърна Ламборн.
— Ето ти една златна монета, тръгни подир този човек и виж в кое леговище ще се скрие, а после ела в замъка да ми съобщиш. И внимавай, момче, отваряй си очите и си затваряй устата, ако ти е мил животът!
— Ясно — отговори Ламборн, — мога да надушвам следата като хрътка.
— Пръждосвай се тогава — каза Варни, прибра меча в ножницата и като обърна гръб на Майкъл Ламборн, закрачи бавно към замъка.
Ламборн се забави за миг, за да прибере златните монети, които доскорошният му спътник бе подхвърлил тъй нелюбезно, и като ги сложи в кесията заедно с възнаграждението на Варни, промърмори на себе си:
— И аз разправям на ония глупци за Елдорадо! Кълна се в свети Антоний, че за хора от нашето естество няма по-хубаво Елдорадо от добрата стара Англия! Ей богу, тук направо валят златни монети. Лежат си на тревата така гъсто, като че ли са капки роса, а ти само ги събирай. Нека мечът ми се стопи като ледена висулка, ако аз не взема своя дял от тези лъскави росни капки!
ГЛАВА ПЕТА
… Познаваше живота
така добре, като компас морякът.
Стрелката му и ден и нощ все сочи
звездата пътеводна — интереса.
Платната си опъва той умело
по вятъра на бурни чужди страсти.
