Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 296

Лестър се усмихна леко.

— Намеренията ти са добри, сър Ричард. Очевидно ти си готов да пожертвуваш не само своята чест, но и честта на всеки друг, за да ме предпазиш от една ужасна според теб стъпка. Не забравяй обаче — строго и заплашително каза той, — че говориш за графиня Лестър.

— Не съм забравил, милорд, но върша това за доброто на граф Лестър. И тъй — за мен няма никакво съмнение, че още от момента, когато Тресилиан се намеси в работите на графинята, той е действал с нейно съгласие.

— Говориш чисти глупости, Варни, и отгоре на всичко си придаваш сериозния вид на проповедник. Къде и кога са могли да се срещат?

— За съжаление, милорд, мога да ви отговоря прекалено точно. Тъкмо преди оплакването на Тресилиан да бъде предадено на кралицата, аз го срещнах при задната вратичка на Къмнър хол.

— Негоднико, срещнал си го и не си го убил! — извика Лестър.

— Аз го нападнах, милорд, кръстосахме шпаги и ако не бях се подхлъзнал в този момент, Тресилиан сигурно нямаше да ви се изпречва повече на пътя.

Лестър сякаш онемя от учудване. Най-сетне той попита:

— Какви други доказателства можеш да приведеш, Варни, освен собственото си твърдение? Аз ще наказвам строго и затова трябва да преценя всичко спокойно и предпазливо. По дяволите! Не, не, аз трябва да преценя спокойно и предпазливо… спокойно и предпазливо.

Той няколко пъти произнесе за себе си тези думи, сякаш в самите звуци се съдържаше нещо успокояващо. После стисна устни — като че се страхуваше, че от тях ще се изтръгнат проклятия — и още веднъж попита:

— Какви други доказателства имаш?

— Те са повече, отколкото е необходимо, милорд. Бих предпочел да ги зная само аз, защото в такъв случай те биха умрели заедно с мен. Свидетел на всичко обаче е и моят слуга, Майкъл Ламборн, благодарение на когото Тресилиан попадна в замъка. Тъкмо за това взех този скандалджия на служба и го оставих при себе си, за да го принуждавам да държи езика си зад зъбите.

След това Варни каза на Лестър, че срещата между графинята и Тресилиан може лесно да бъде потвърдена от Антъни Фостър и че мнозина жители на Къмнър са присъствали на сключването на облога и видели как Тресилиан и Ламборн тръгнали заедно към замъка. В разказа на Варни нямаше нищо измислено, но като избягваше да каже това направо, той остави у Лестър впечатлението, че срещата между Еми и Тресилиан е продължила повече от няколко минути, колкото бе траяла в действителност.

— Защо не ми е казвано нищо за това? — попита строго Лестър. — Защо всички и най-вече ти, Варни, сте крили от мен такива важни факти?

— Защото, милорд — отвърна Варни, — графинята увери и Фостър, и мен, че Тресилиан се е вмъкнал при нея без нейно предварително знание и съгласие, и аз реших, че в срещата им няма нищо непочтено и че тя сама ще разкаже за нея на ваша светлост. Вие сам знаете с каква неохота обикновено изслушваме подозренията, изказани по отношение на онези, които обичаме, а аз, слава богу, не съм нито подстрекател, нито доносник, за да ги изкажа първи.