Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 24

— Толкова разточителен ли е бил на времето? — попита Тресилиан.

— Да — отвърна Ламборн, — като всички нас — не беше нито светец, нито спестовник. Това, което най не харесвах у Тони, беше, че обичаше да се развлича сам, но ръмжеше, когато някоя капчица се излееше не в неговата воденица. Спомням си добре, че сам излокваше такова количество вино, с каквото аз не бих се справил даже с помощта на най-отчаяния пияница в Бъркшир. Това, както и присъщата му склонност към суеверие, го правеше съвсем непоносим в прилично общество. А сега се е напъхал в тая дупка, която е напълно подходяща за такава хитра лисица като него.

— Позволете ми да ви запитам, мистър Ламборн — каза Тресилиан, — щом вашите разбирания дотолкова се различават от тези на вашия стар приятел, защо така настойчиво се стремите да подновите познанството си?

— Позволете ми и аз да ви попитам нещо, мистър Тресилиан — прекъсна го Ламборн. — Защо така настойчиво искахте да ме съпроводите?

— Аз ви изложих съображенията си още снощи, когато поех част от залога ви — каза Тресилиан, — от най-обикновено любопитство.

— Аха! — възкликна Ламборн. — Ето как вие, вежливите и сдържани джентълмени, искате да ни използвате нас, чистосърдечните хора! Ако в отговор на вашия въпрос бях казал, че най-обикновено любопитство ме кара да посетя Антъни Фостър, щяхте да сметнете това за шмекеруване, щяхте да помислите, че подготвям някаква хитрост. Затова си мисля, че в случая всеки отговор би ми свършил работа.

— Защо смятате — възрази Тресилиан, — че любопитството не може да бъде основателна причина да дойда с вас?

— Я ги оставете тия приказки, сър — отговори Ламборн.

— Не можете да ме надхитрите така лесно, както си мислите. Живял съм сред най-будните умове на нашия век достатъчно дълго, за да взема плявата за зърно. Вие сте джентълмен по рождение и по възпитание — вашата външност ви издава; вие сте човек честен по характер и с неопетнено име — това личи по обноските ви, пък и вуйчо ми го потвърди. И въпреки всичко се свързвате с някакъв нехранимайко, както ме наричат тук, и след като знаете какъв съм, тръгвате с мен на гости при човек, когото никога не сте виждали. И всичко това от най-обикновено любопитство? Хайде де! Ако се претеглят внимателно доводите ви, ще се види, че не им достига известна доза почтеност, за да се изравнят везните.

— Да допуснем, че вашите подозрения са основателни — отговори Тресилиан. — Вие обаче не проявихте доверие към мен, с което да ме предразположите съответно и аз да ви се доверя.

— Ако работата е само в това — каза Ламборн, — моите подбуди са съвсем очевидни. Докато имам това злато — той извади кесията си, подхвърли я във въздуха и ловко я хвана, — аз ще го карам да ми купува удоволствията. Свърши ли се, ще ми потрябва ново. И тъй — ако тази тайнствена лейди от замъка — красивата Линдабрида на Тони Паликлада — наистина е толкова възхитителна, колкото говорят хората, може да се очаква, че тя ще ми помогне да превърна златните си монети в сребърни. Ако пък и Тони е също такъв богат дебелак, както се носи слух, той, вярвам, ще стане за мен нещо като философски камък и ще превърне отново сребърните ми монетки в красиви златнички.