Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 21

— Добре, стопанино, ще приема твоите съвети — отвърна Тресилиан. — Не мога обаче да се откажа от своята част от облога, щом веднъж съм дал дума. Затова ще те помоля да ми дадеш някои указания. За този Фостър например — кой е и какъв е, и защо държи в такава тайна дамата, която живее при него?

— Всъщност — отвърна Гозлинг, — аз мога да добавя съвсем малко към това, което чухте снощи. Беше един от папистите на кралица Мери, а сега е един от протестантите на кралица Елизабет. Беше един от хрантутниците на абата Абингдън, а сега живее като господар в замъка. Отгоре на всичко беше беден, а сега е богат.

Хората говорят, че в неговия запуснат старинен замък имало специални стаи, обзаведени така разкошно, че биха задоволили и самата кралица — бог да я благослови! Някои мислят, че е намерил имане в градината, други твърдят, че за пари е продал душата си на дявола, а трети казват, че обсебил от абата парите от църковния дискос, скрити в замъка по времето на Реформацията. Сега обаче той е богаташ и само бог и собствената му съвест, а може би и дяволът, знаят как е постигнал това. Държи се мрачно и затворено, престана да се познава с местните жители, сякаш пази някаква необикновена тайна или пък защото просто се смята, че е създаден не от нашето, а от по-друго тесто. Струва ми се, че те с моя роднина непременно ще се скарат, ако Майк реши да му натрапи своето познанство. Затова ми е много мъчно, Драги мистър Тресилиан, че все още поддържате намерението си да придружите дотам моя племенник.

Тресилиан отново го увери, че ще действува с най-голяма предпазливост и че той, ханджията, няма защо да се безпокои за него. Накратко казано, той го засипа с всички онези обичайни уверения, с които решените на необмислени и рисковани постъпки имат навик да отхвърлят съветите на приятелите си.

Междувременно гостът бе приел поканата на стопанина и тъкмо довършваше отличната закуска, сервирана на него и на Гозлинг от хубавичката Сесили, красавицата на хана, когато в стаята влезе героят на предишната вечер, Майкъл Ламборн. От пръв поглед личеше, че е положил доста усилия за облеклото си, защото дрехите, с които сега беше облечен — те се различаваха значително от онези, които носеше на път — бяха ушити по най-последна мода и с явното предназначение да подчертаят достойнствата на фигурата му.

— Кълна се в честта си, вуйчо — каза наконтеният кавалер, — снощи ти ми устрои една мокра вечер, но аз чувствувам, че след нея следва сухо утро. С удоволствие бих пийнал за твое здраве чашка сладко вино. Ха, моята красива братовчедка Сесили! Виж ти — когато заминавах, беше още в люлката, а сега те гледам в това кадифено елече, такова стройно момиче си станала, най-хубавото под английското слънчице. Ти трябва да познаваш своите приятели и роднини, Сесили! Ела тук да те целуна и да ти дам благословията си, дете.