Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 26
Уилям Шекспир
на остров Крит в един бездънен лес,
на лов за мечки с кучета от Спарта.
Наистина не знаех дотогава,
че куча хайка може да издава
тъй звънка глъч: гори, води, небе —
цял свят като че ли превърнат бе
в раздор съзвучен и във нежен грохот!
ТЕЗЕЙ
От соя на спартанските копои
са именно и кучетата мои:
с висящи бърни, пясъчни на косъм,
с уши, обиращи росата утрин,
с крака извити и със бичи гуши.
Не прекомерно бързи може би,
но гласовити и с нагласа вярна
като камбанки от една звънарна.
Ни в Спарта, ни в Тесалия, ни в Крит,
не вярвам лай тъй звънък и открит
от зов ловджийски да е бил извикван
или приветстван от ловджийски рог!
Сама съдете впрочем… Охо-хо!
Кои са тези нимфи във тревата?
ЕГЕЙ
Това е дъщеря ми, господарю.
Тук спи Лизандър. А пък тук — Деметрий.
А тази е Елена, дъщерята
на стария Недар. Недоумявам,
какво ги е събрало във гората!
ТЕЗЕЙ
Навярно са дошли по тъмно тук,
за да извършат майските обреди
ведно със нас. Но я кажи, Егее,
не трябваше ли дъщеря ти днеска
да съобщи каква съдба избира?
ЕГЕЙ
Да, днеска, княже.
ТЕЗЕЙ
Да засвири рог!
Добрутро. Мина Валентиновден.
Защо едва сега на тези птички
дошло им е на ум гнезда да вият?
ЛИЗАНДЪР
Пощада, княже!
ТЕЗЕЙ
Нека станат всички!
Вий двама сте съперници. Кажете,
какво ви е сближило духовете,
та спят една до друга две омрази
и никоя не мисли да се пази?
ЛИЗАНДЪР
Пресветли княже! Аз съм тъй объркан!
И още сънен, нищо не разбирам!
Но мога клетва за едно да дам:
че как съм се намерил тук не знам!
Бих казал само… да, тъй беше май че…
да си призная честно, ние двама
със Хермия сме тук, защото бяхме
побягнали със нея от Атина,
за да подирим място, дето няма
да ни заплашва нейният закон.
ЕГЕЙ
Достатъчно! Да, именно законът!
Законът, господарю, с пълна сила
да се приложи срещу тоз негодник!
Те щяха да ни окрадат, Деметрий,
те щяха да се изпарят, отнели
от теб оназ, която любиш, знам;
от мене — мойта власт да ти я дам!
ДЕМЕТРИЙ
О, княже мой, Елена съобщи ми
за техните кроежи да избягат
и хукнах аз след тях, а тя след мен.
Ала не зная по какво вълшебство,
но явно по вълшебство, любовта ми
към Хермия се разтопи във миг
подобно сняг напролет и за нея
сега си спомням, както за играчка,
която съм желаел като малък.
А цялата ми обич, вяра, радост,
предмет на тез очи и тяхна сладост
е тя! Елена! Бяхме ний сгодени,
преди да видя Хермия. Замаян,
тогаз отблъснах любовта й, както
отблъсва здравата храна болник,
