Читать «Сън в лятна нощ» онлайн - страница 23
Уилям Шекспир
с трептящата си люспеста позлата…
Но бързай! Трябва да привършим ние,
преди денят лика си да открие!
ПЪК
В град и село, тук и там,
мамя малък и голям!
Глупав-умен, всички знам
да ги купя и продам!
Охо, единият пристига вече!
ЛИЗАНДЪР
Деметрий, где си? Де се скри, герой?
ПЪК
Аз чакам, пъзльо! И готов за бой!
ЛИЗАНДЪР
Тогава идвам!
ПЪК
Тясно ще е тук,
гласа ми следвай!
ДЕМЕТРИЙ
Няма го! Ни звук!
Лизандре! Мухльо! Заешка душа!
Къде се сгуши? Май те достраша!
ПЪК
От теб ли, пъзльо, който до звездите
крещиш за бой и биеш се в гърдите,
а криеш се, страхливец, вдън гори?
Не заслужаваш меча ми дори!
Ела, хлапе! Ела ми, самохвалко,
със пръчка да те понашаря малко!
ДЕМЕТРИЙ
Където си, почакай ме тогаз!
ПЪК
Тук няма място, следвай моя глас!
ЛИЗАНДЪР
Подлецът! Само вика и обижда,
а никакъв и нийде се не вижда!
За малко го достигнах неведнъж,
но скриваше се, а пък уж е мъж!
Страхът му е, изглежда, бързокрак,
а мойта мъст е капнала от бяг!
Ще легна тук!
Побързай, сладък ден!
Нощта укри Деметрия от мен,
но ще плати той своята вина
при първата ти бледа светлина!
ПЪК
Хо-хо, пъзливецо! Хо-хо, насам!
ДЕМЕТРИЙ
Добре, да дойда. Но нали те знам —
когато съм далече, ме зовеш,
а дойда ли наблизо, хайде беж!
Сега къде си?
ПЪК
Как не виждаш? Тука!
ДЕМЕТРИЙ
Аз виждам, пак ще бъде несполука,
ала помни: при първите зари
ще ми платиш със лихвите дори!
Върви си!… А за мене би било
добре да поизмеря туй легло
с умората си. Идвай, сънен мрак!…
Лизандре, утре ще се срещнем пак!
ЕЛЕНА
О, дълга нощ! О, страшно дълга нощ!
Минутите си бавни съкрати,
та утрото, като спокоен вожд,
да ми покаже градските врати!
Тук всички с мен се гаврят. И във скръб
аз връщам се обидена дома.
Ах, скрий ме, сън, приятелю мой скъп,
от мен самата в своята тъма!
ПЪК
Трима тук лежат и спят.
Липсващата е на път.
Ей я! Блед й е ликът,
сякаш не от кръв и плът.
Този Купидон чаровен
е и тука пак виновен —
той горкичките момички
тъй ги подлудява всички!
ХЕРМИЯ
Не, ни веднъж, не помня, ни веднъж
да съм вървяла тъй във глад и жад!
О, тяло, на умората издръж,
недей остава от духа назад!
Но не! Издрана, тежка от роса,
знам, няма да отида надалеч.
Ще легна тук. О, висши небеса,
пазете моя мил от чужди меч!
ПЪК
