Читать «Комедия от грешки» онлайн - страница 8
Уилям Шекспир
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Който страда от косопад, например, няма време да си върне косата.
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Аз пък съм чувал, че за това има средства.
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Ако човек има средства да си купи перука…
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
А защо този старик Време е към нас такъв скъперник на косми, когато ги има тъй много в природата?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Защото ги раздава главно на животните. На човека, каквото му взема от косата, дава му го в ум.
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Но има мнозина, на които косата им е повече от ума.
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Да, но те пък често си я скубят сами.
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Защо?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Ами и аз им се чудя!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Как и ти?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Така, по две причини.
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Кажи ги, де!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Първата е, че е трябвало навреме да си опичат ума по оная част, та да не си скубят косата после; а втората е, че щом веднъж са сбъркали, няма смисъл да си я скубят, защото тя сама ще им окапе. И все пак и те са имали право.
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Защо?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Пак по две причини, и то здрави.
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
То пък едно здраве!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Искам да кажа, явни.
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Ех, че явни!
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Добре — сигурни.
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
И кои са те?
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Първо, че после човек пести от подстригване, и, второ, че не му падат косми в яденето.
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Добре, но ти трябваше да ми докажеш, че не за всяко нещо си има време.
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
И го доказах: човек няма време да си върне косата, когато му е окапала.
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Но не ми обясни защо точно няма време.
ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА
Сега ще го направя. Работата е, че Времето, докато свят светува, ще коси с косата си косите на хората, защото само е без коса и се коси, че те не са лиси като него!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Знаех си, че ще ме залисаш с глупости!… Чакай, кой ни маха там?
АДРИАНА
Да, Антифоле, гледай ме студено!
Знам, друга нежността ти е привлякла,
не ти е нужна вече Адриана!
А някога през час ми се кълнеше,
че няма хубав лик за твоя поглед,
че няма допир мек за твоите пръсти,
че няма мила реч за твоя слух,
че няма сладък хляб за твоя вкус,
освен когато аз те гледам, милвам,
беседвам с теб и ястия ти готвя!
Как стана, о, съпруже мой, как стана,
та тъй от себе си се отчужди;
да, да, от себе си, защото аз съм
преплетена, неотделима част
от теб, и то във най-доброто твое.
Не се дели, съпруже мой, от мене,
защото туй е невъзможно, както
да капнеш капка в бездната пенлива
и след това оттам да я извадиш
несмесена, без липса, ни прибавка!
О, как дълбоко би те наранило,
да би узнал, че съм била развратна,
че тази плът, на тебе посветена,
от блудството била е осквернена!
