Читать «Комедия от грешки» онлайн - страница 6
Уилям Шекспир
„Елате!“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Часът е…“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Прасето…“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Жена ви…“ — викам. „Майната й!“ — вика. —
„Каква жена? Не я познавам даже!“
АДРИАНА
Кой каза тъй?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Той каза тъй! И още:
„Аз — вика, — нямам ни жена, ни дом!“
И туй не ми го вля в ума полека,
а взе, че ми го трупна наведнаж
върху гърбината — със други думи,
опуха ме по всички правила!
АДРИАНА
Върви, върви и доведи го тук!
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
За днес му ядох тежкия юмрук.
Пратете, моля ви се, някой друг!
АДРИАНА
Върви и ми докарай моя мъж,
че ще ти пукна тиквата надлъж!
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
А пък мъжът ви, както удря яко,
ще ми я пукне втори път напряко —
така че ще ме кръстите добре!
АДРИАНА
Прави, дърдорко, както заповядах!
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Нима тъй кръгъл съм като глупак,
та двама вий подритвате ме с крак?
Ако съм топка, искам да предложа
поне да ме зашиете във кожа!
ЛУЧИАНА
Пфу, този гняв съвсем не ти прилича!
АДРИАНА
Да, той по разни фусти ще ми тича,
докато аз сама ще чакам с дни!
Без кръв ако са моите страни,
не съм ли все заради него бледа?
Досадна му е моята беседа —
а как човек да бъде духовит,
като го слушат с образ от гранит?
По разни модни рокли се влече —
защо не вземе мен да облече?
Къде е този недостатък мой,
за който да не е виновен той?
Един-единствен негов поглед мил
набързо моя чар би възкресил,
но той ломи плета като елен,
за да пасе в леса, далеч от мен!
ЛУЧИАНА
Пъди тез мисли! Не бъди ревнива!
АДРИАНА
А как търпят се грубости такива?
Във този миг на друга вятър прави —
ако не беше тъй, защо се бави?
Една верижка бе ми обещал,
но, вярвай, нямаше да ми е жал,
че я забравя, ако виждам само,
че не забравя нещо по-голямо!
И накитът, най-скъпо украсен,
престава да е хубав някой ден;
цененото за трайността си злато
и то накрай изтърква се, когато
се пипа много. Ах, мъжът не бива
с поквара своя блясък да убива,
о, Антифоле! Но какво да правя?
Понеже, все едно, не му се нравя,
плачът ми нека ме дозагрози
и да умра, удавена в сълзи!
ЛУЧИАНА
От женска ревност, боже, упази!
ВТОРА СЦЕНА
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Оказа се, че Дромио е скътал
на сигурно парите ми в „Кентавра“
и тръгнал да ме дири. Чудно нещо,
по моите сметки и по туй, което
хазаинът ми каза, няма как
да съм се срещнал с него на пазара!
Ха, ей го тук!
Е, как сме, ваша милост?
Смехът дали ви мина, или още
гърбината сърби ви за пердах?
Не знаеш за „Кентавра“, а? Не помниш
