Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 31
Уилям Шекспир
Не добре,
но срещал съм го. Пасбището тука
той купил е от стария стопанин.
ФЕБЕ
Недей мисли, че щом те питам, значи
съм влюбена във него! Той е само
един нахалник млад. Макар и с доста
красив език. Но кой ти слуша думи!
При все че са приятни те, когато
приятен ти е, който ги говори.
Красив е. Но и други знам такива.
И горд. Но тази гордост му отива.
Ще стане мъж от него. Най-доброто
във него е лицето му: каквото
да изречеше злият му език,
заглаждаше го погледът му в миг.
Не е висок. Но млад е — ще расте.
В краката май… Не, стройни бяха те!
А устните му бяха тъй червени,
по-тъмни малко нещо от страните,
с таз лека разлика, която има
между карминената наша роза
и пурпурната роза от Дамаск!
Повярвай, Силвий, някои жени,
видели го отблизо като мен,
веднага биха пламнали по него;
а той на мене ми е безразличен,
тъй просто, ни омразен, ни обичен,
макар че имам повече причини
за първото. Защото ме обиди!
Била съм чернокоса, черноока!
Какво му дава право да ме хока!
А аз, глупачка, му мълчах! Но нищо!
Не ще оставя да му се размине!
Ще дойде ден, ще си говорим пак!
Кога обаче? Аз ще му напиша
едно презрително писмо, а ти
ще му го отнесеш, нали, мой Силвий?
СИЛВИЙ
Да, моя Фебе!
ФЕБЕ
Ще го драсна в миг!
Ще бъде остро, в два-три реда къси —
аз имам го написано в ума си…
и във сърцето… Тръгвай с мене, Силвий!
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ЖАК
Бих искал да се запознаем по-отблизо, красиви момко.
РОЗАЛИНДА
Защо тогава казват, че сте били затворен и меланхоличен?
ЖАК
Защото съм такъв: предпочитам тъгата пред смеха.
РОЗАЛИНДА
И с едното, и с другото не бива да се прекалява. Тези, които изпадат в която и да е от двете крайности, заслужават обществено порицание по-вече дори от пияниците.
ЖАК
А според мен да бъдеш тъжен и да мълчиш е хубаво!
РОЗАЛИНДА
Тогава е хубаво да бъдеш и дървен стълб!
ЖАК
Моята меланхолия не е нито завистливата меланхолия на учения, нито капризната — на музиканта, нито честолюбивата — на воина, нито притворната — на правника, нито глезената — на дамата, нито смесената от всичко това меланхолия на влюбения. Тя си е моя, лична, собствена меланхолия, съставена от много елементи, извлечена от много предмети; плод на наблюденията ми от безброй пътешествия, честият размисъл над които именно ме обгръща в тази ми чудновата тъга.
РОЗАЛИНДА
Значи сте пътешественик! Тогава имате пълно право да бъдете тъжен: навярно, за да видите чуждите земи, сте продали своите; а да си видял много и да нямаш нищо, е, както се казва, „очи пълни — ръце празни“.
ЖАК
Да, аз съм платил за своя опит.
РОЗАЛИНДА
Който ви изпълва с тъга! Бих предпочел един беден шут, който да ме весели, пред един богат опит, който ще ме натъжава. И за който, при това, ще трябва да обиколя земята!
