Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 33

РОЗАЛИНДА

        Тогава от нейно име ви заявявам, че не ви желая!

ОРЛАНДО

        А пък аз от свое име ви казвам, че тогава ще умра!

РОЗАЛИНДА

        Упълномощете друг да умре от ваше име! Този нещастен свят е на около шест хиляди години и през цялото това време нито един мъж не е умрял от любов. Троил например дочакал гръцка сопа да му пукне черепа, макар да бил направил всичко възможно, за да умре от въздишки преди това; а той е образец за голяма любов. Леандър, дори и Херо да би станала монахиня, пак е щял да откара още доста весели години, ако една лятна нощ не се била случила прекалено гореща; горкият момък, решил да се изкъпе в Хелеспонта, схванал му се кракът и се удавил. А смахнатите летописци от онова време решили, че всичко било заради Херо от Сестос. Опашати лъжи! Мъжете са умирали от време на време и червеи са ги яли, но това не е ставало никога от много любов.

ОРЛАНДО

        Не бих искал истинската Розалинда да мисли така. Уверявам ви, че едно нейно смръщване на вежди може да ме убие!

РОЗАЛИНДА

        Кълна ви се в тази ръка, че тя не може да убие и муха! Но да продължим: аз сега съм Розалинда, но в по-благосклонно настроение: Орландо, поискайте ми каквото желаете и няма да ви го откажа!

ОРЛАНДО

        Тогава обичай ме, Розалинда!

РОЗАЛИНДА

        На драго сърце! Ще ви обичам в петък и в събота и изтрий го с гъбата!

ОРЛАНДО

        Не, наистина! Ще ме вземеш ли?

РОЗАЛИНДА

        Разбира се! И още двайсетина като вас!

ОРЛАНДО

        Ей, какво говориш?

РОЗАЛИНДА

        Защо? Не сте ли добър за мъж?

ОРЛАНДО

        Мисля, че съм.

РОЗАЛИНДА

        Е, щом нещо е добро, защо да не си поискам повечко от него?… Ела, сестро, ти ще бъдеш свещеникът и ще ни венчаеш… Дайте ми ръката си, Орландо!… Какво има, сестро?

ОРЛАНДО

        Моля ви, отче, венчайте ни!

ЦЕЛИЯ

        Не помня думите.

РОЗАЛИНДА

        Първо ще попиташ: „Искаш ли, Орландо…“

ЦЕЛИЯ

        А, зная, зная! „Искаш ли, Орландо, да вземеш за жена Розалинда?“

ОРЛАНДО

        Искам!

РОЗАЛИНДА

        Да, но кога?

ОРЛАНДО

        Сега! Веднага, щом ни венчае!

РОЗАЛИНДА

        Тогава трябва да кажете: „Вземам те за жена, Розалинда!“

ОРЛАНДО

        Вземам те за жена, Розалинда!

РОЗАЛИНДА

        Би трябвало да ви поискам разрешително за встъпване в брак, но от мен да мине! Вземам те за мъж, Орландо!… Ах, невестата изпревари свещеника! Но няма как, на нас, жените, мисълта ни винаги лети напред.

ОРЛАНДО

        Всички мисли правят тъй — нали са крилати!

РОЗАЛИНДА

        А сега ми кажете колко време ще искате да я имате, след като сте я притежавали веднъж?

ОРЛАНДО

        Цяла вечност и един ден!

РОЗАЛИНДА

        Да бяхте казали само „един ден“ и оставили вечността на мира! Не, не, Орландо! Мъжете, когато ухажват, са като април, а след сватбата се превръщат в декември; но и девойките са май, когато са девойки, а станат ли съпруги, небето им се променя. Аз ще ви ревнувам по-силно, отколкото качулатият гълъб ревнува женската си; ще крещя като папагал пред дъжд, ще любопитствам като маймуна; ще лея сълзи като статуя от водоскок тъкмо когато сте във весело настроение, и ще се смея като хиена, когато ви се спи!