Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 30
Уилям Шекспир
Не, драга, откажете се! С такива
коси катранени, мастилни вежди,
очи от въглен, тебеширни бузи
не ще успеете да ме плените!
И ти, овчарю луд, защо я гониш
като мъглив южняк със рев и сълзи?
Ти като мъж си сто пъти по-хубав,
отколкото е тя като жена!
Зарад глупаци като теб светът
е пълен със дечица уродливи!
Наместо огледалото й ти
разглезил си я — в теб се тя оглежда
по-хубава, отколкото е всъщност!…
Но чуйте истината, мила моя:
коленичете и благодарете
на небесата, че такъв младеж
ви е обикнал! Дайте си ухото
приятелски да ви пошепна нещо:
продавайте, дорде е още време!
Мен слушайте, не всеки ще ви вземе!
Не стига че сте грозна като врачка,
ами отгоре и подигравачка!…
Овчарю, хайде, взимай я и беж!
ФЕБЕ
Ругайте ме цял век, о, мил младеж —
аз предпочитам вашите угрози
пред скучното умилкване на този!
РОЗАЛИНДА
Той е влюбен във вашата грозота.
А тя е на път да се влюби в моята грубост. Щом е тъй, когато тя почне да ти се мръщи, аз ще я насоля с обиди… Защо ме гледате тъй?
ФЕБЕ
Не знам, но вярвайте, не ви се сърдя!
РОЗАЛИНДА
А, само не се влюбвайте във мен!
Лъжлив съм аз като пиянска клетва.
Пък и не ми харесвате. Във случай
че искате да знаете, живея
хей там, в оназ маслинова горичка.
Сестрице, хайде с мен! А ти, овчарко,
бъди по-скромна и добра с тогова —
на този свят, повярвай, втори няма
с така дълбока зрителна измама!
Но да вървим към стадото!
ФЕБЕ
Овчарю мъртъв, чак сега открих
как верен бил безсмъртният ти стих:
„Кога е имало любов гореща,
която да не е от първа среща?“
СИЛВИЙ
О, сладка Фебе!…
ФЕБЕ
А?… Да… Казвай, Силвий!
СИЛВИЙ
Смили се, Фебе!
ФЕБЕ
Тъжно ми е, Силвий,
че толкова жестоко се измъчваш.
СИЛВИЙ
О, щом ти носи мъка мойта мъка,
любов ти дай ми и от двете мъки
ще изцериш и себе си, и мен!
ФЕБЕ
Приятелска любов не ти ли стига?
СИЛВИЙ
Не, искам те!
ФЕБЕ
Е, туй е вече алчност!
Послушай, Силвий, мразех те доскоро,
а и сега, помни, не те обичам;
но сладко ти говориш за любов
и аз търпя присъствието твое,
което досега ми бе досадно;
ала не чакай ти награда друга
освен това, че може би услуга
ще ти поискам някога.
СИЛВИЙ
О, Фебе,
тъй чиста е и свята любовта ми
и тъй лишен съм аз от милостта ти,
че ще приема за обилна жътва
да сбирам баберките подир оня,
комуто гроздовете ще се паднат.
Тук-там откъсвай някоя усмивка
и аз от тях ще преживея някак!
ФЕБЕ
Познаваш ли младежа, със когото
говорих преди малко?
СИЛВИЙ
