Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 16
Уилям Шекспир
ШЕСТА СЦЕНА
АДАМ
Не мога вече, господарю! Умирам от глад. Ще легна тук, за да измеря гроба си. Сбогом, мили ми господарю!
ОРЛАНДО
Какво говориш, Адаме! Не може да нямаш поне още капка силица! Дръж се! Още малко смелост! Още мъничко бодрост! Ако в тази дива гора има нещо живо, аз или ще стана храна за него, или ще го донеса, за да нахраня теб! Ти повече си внушаваш, отколкото си наистина близо до смъртта. Направи го заради мен, дръж се още малко със зъби и нокти за живота! След минутка ще се върна и ако не ти донеса нещо да ядеш, ще ти разреша вече да умреш. Но да знаеш, че ако ме накараш да се трудя напразно и умреш, преди да съм се върнал, няма да е честно от твоя страна! Ха, така те искам! Виждаш ли, вече ми изглеждаш по-добре! Веднага се връщам! Само че тука много духа — дръж се за мене да те пренеса на завет! Ако има нещо живо в тази пустош, няма да те оставя без закуска. Смело, старче!
СЕДМА СЦЕНА
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Превърнал се е сигурно във звяр,
понеже във човешки вид го няма.
ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК
Видях го, княже, тука, няма час
да слуша песен някаква.
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Кой? Той?
Това свърталище на дисонанси?
Ако от него стане музикант,
планетите ще зазвучат фалшиво!
Открийте го и нека дойде тук!
ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК
Той иде сам, да ми спести труда.
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
Месьо, нима приятелите трябва
да ви ухажват, за да им дарите
присъствието си?… Но вий сте весел!
ЖАК
Шут! Шут! В гората! С тез очи видях го!
Глупак, глупец, глумец във пъстри дрехи!
Невероятно! Шут сред тази пустош!
Изтегнал се на слънце и ругае
мадам Фортуна с гениални думи!
А при това жив луд! „Здравей, глупако!“ —
му казвам аз. „Здравейте, господине! —
ми казва той. — Но аз не съм глупак,
защото щастието досега
не ме е посетило, слава богу!“
Тъй казва и от джоба си измъква
часовник слънчев, със помътен поглед
поглежда го и казва: „Ей го, десет!
Личи си накъде върви светът!
Най-много преди час бе само девет,
а подир час ще стане единайсет,
и тъй от час на час ний зреем, зреем,
а после век след век ще гнием, гнием.
Такава е играта!“ Щом дочух
тоз пъстрошит умник да философства
така за времето, в гръдта ми в миг
смехът като петел закукурига
и ме държа цял час, и то измерен
по собствения му часовник! Чуден,
невиждан шут! Не зная друга дреха,
по-почетна от шутовската, княже!
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
А що за шут е той?
ЖАК
Изискан, дворцов!
По неговите думи, бил познат
на много знатни и красиви дами.
А мозъкът му, сух като сухар,
останал в кораба след дълъг път,
е цял от всевъзможни чекмедженца,
набити с наблюдения, които
