Читать «Както ви харесва» онлайн - страница 12

Уилям Шекспир

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Не може да не ги е виждал никой!

        Тук, в двора ми, предател има, който

        за бягството е знаел и съдействал!

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

        Но нищо досега не се узна.

        Жените я видели да си ляга,

        а тази сутрин рано, като влезли,

        намерили леглото й лишено

        от неговата ценност.

ВТОРИ ВЕЛМОЖА

                                При това

        изчезнал е и шугавият шут,

        над който вие смеехте се често.

        Хисперия, придворната девица

        на дъщеря ви, си призна, че тайно

        подслушвала как двете братовчедки

        разхвалвали хлапака, който тръшна

        бореца Шарл. Тя казва, че навярно,

        където те са, там ще е и той.

КНЯЗ ФРЕДЕРИК

        Пратете да го заловят веднага.

        Ако го няма, да докарат брат му —

        ще го принудя той да го издири!

        И направете всичко, за да бъдат

        намерени и върнати веднага

        умопобърканите бегълки!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Пред дома на Оливер.

Влизат от различни страни Орландо и Адам.

ОРЛАНДО

        Хей, кой е там?

АДАМ

                        О, господарю мой!

        О, млади господарю! О, мой сладки,

        мой скъпи господарю! О, млад образ

        на стария ми господин Роланд!

        Защо сте тука? И защо сте цял

        излят от доблест? И защо навред

        обичат ви? Защо сте благороден,

        красив, безстрашен, умен! И безумен!

        Ах, кой ви науми да победите

        любимеца на сприхавия княз!

        Уви, вестта по-бърза бе от вас!

        Не знаете ли, млади господарю,

        че има хора, дето си пострадват

        от собствените качества? И вие

        от тях сте точно: всяка добродетел,

        която имате, е ваш предател!

        О, що за свят, във който честността

        наврежда на носителя си!

ОРЛАНДО

                                Чакай!

        Какво е станало?

АДАМ

                        Не, бедни момко!

        Недейте влиза тука! В тази къща

        живее най-коварния ви враг!

        Да, брат ви!… Хубав брат!… Все пак е син на…

        Какъв ти син! Езикът ми не иска

        да го нарича син на този, който

        би бил нещастен, че му е баща,

        да знаеше… Таз нощ, когато спите,

        той стаята ви иска да подпали

        и ако туй не му се удаде,

        той друго ще опита! Аз дочух

        кроежите му! Ах, внимавай, синко:

        това е тука кланица, не дом —

        пази се, стой далеч, не влизай в него!

ОРЛАНДО

        Но де ме пращаш да вървя, Адаме?

АДАМ

        Където щете, но далеч оттук!

ОРЛАНДО

        Нима би искал да си прося хляба

        с протегната ръка или пък с нож

        разбойнишки поминък да изкарвам?

        Освен това не виждам какво друго

        могъл бих аз да правя, а това

        не мога да го правя и по-скоро

        ще се предам пред злобата на този

        мой брат-кръвник, забравил братска кръв!

АДАМ

        Не, не! Аз имам петстотин корони.

        При татко ви ги скътах, да ми бъдат

        хранителки, когато дълга служба

        отслаби тези мишци и ме прати

        във ъгъла, разбит от старостта.

        Вземете ги! Тоз, горе, който храни