Читать «Хамлет» онлайн - страница 53

Уилям Шекспир

БЛАГОРОДНИКЪТ

Господарю, негово величество узна от младия Озрик, че вие го очаквате в тази зала. Той би желал да знае дали искате да премерите сега силите си с Лаерт, или предпочитате да отложите срещата.

ХАМЛЕТ

Аз съм човек, който държи на решенията си. Те следват желанията на краля. Щом неговата угода нареди, моята е на нейно разположение. Сега или по всяко друго време, стига да бъда във форма като днес.

БЛАГОРОДНИКЪТ

Тогава кралят, кралицата и целият двор ще бъдат след малко тук.

ХАМЛЕТ

Да заповядат!

БЛАГОРОДНИКЪТ

Кралицата би желала да размените преди състезанието няколко любезни думи с Лаерт.

ХАМЛЕТ

Добър съвет.

Благородникът излиза.

ХОРАЦИО

Ще загубите състезанието, принце.

ХАМЛЕТ

Не мисля. Откак Лаерт замина за Франция, аз непрекъснато се упражнявах. При такива условия ще победя. Само че нямаш представа колко ми е тежко на сърцето. Но няма значение.

ХОРАЦИО

Но, скъпи принце!…

ХАМЛЕТ

Не, това са глупости… макар че някоя женичка би се стреснала от такова предчувствие.

ХОРАЦИО

Щом душата ви се противи на нещо, слушайте я! Аз ще ги изпреваря и ще им кажа, че не сте разположен.

ХАМЛЕТ

По никакъв начин! Предизвикваме всички знамения! Врабче не пада без волята на провидението. Което е за сега, няма да остане за после; което не е за после, ще стане сега. Което не стане сега, все пак ще стане после. Готовността е всичко. Щом не знаем какво би ни чакало, защо да скърбим, че го напускаме? Да става каквото ще!

Тръбен звук. Влизат Кралят, Кралицата, Лаерт, благородници, Озрик и други от свитата, внасят рапири, кинжали, маса с чаши вино.

КРАЛЯТ

Ела насам, ръка подай ми, Хамлет,

и таз ръка от мене приеми!

Влага ръката на Лаерт в ръката на Хамлет.

ХАМЛЕТ

Простете ми, Лаерте! Зло ви сторих,

но вий сте благородник и аз вярвам,

ще ми простите. Всички тука знаят —

вий също чули сте, — че съм наказан

със помрачения.

Това, с което възмутих във вас

приличие, роднински чувства, чест —

открито казвам ви, — бе лудост! Хамлет

злина да е извършил към Лаерт?

Отхвърлям го! Ако ужасна болест

изтръгнала е Хамлета от Хамлет

и той без себе си е сторил зло,

нима вината е у Хамлет? Не!

Къде тогава? В лудостта му! В нея!

Не Хамлет — лудостта му е злодея.

А Хамлет, вярвайте, е от страната

на пострадавшите и лудостта му

е негов враг. Пред всички тук, Лаерте,

отказвам да съм действувал нарочно

и нека този отказ ме очисти

във вашата великодушна мисъл

дотам, додето бих бил чист, ако

с изстреляна над покрива стрела

ранил бих своя брат.

ЛАЕРТ

                        Задоволено

е родството ми, от което аз

би трябвало най-силно да съм тласкан,

но накърнената ми чест се дърпа

и аз не ща сдобряване, додето

по-стари познавачи на въпроса

със други случаи не ми докажат,

че тя не ще пострада. И все пак,

додето това стане, обичта ви

приемам като обич и на нея

със зло не ще отвърна.

ХАМЛЕТ

                        Слава богу!

И аз със ведър дух ще водя боя

в туй братско състезание!… Рапири!

Една за мене!

ЛАЕРТ

                И една за мен!

ХАМЛЕТ

Не се съмнявам, че със свойта ловкост

пред мойто неумение, Лаерте,

ще блеснете вий в миг като планета

сред мрачна нощ.