Читать «Хамлет» онлайн - страница 49
Уилям Шекспир
А ней бе разрешен венец девичи,
саван в цветя и погребален звън.
ЛАЕРТ
И толкоз?
СВЕЩЕНИКЪТ
Толкоз. Бихме осквернили
свещения обред, ако изпеем
за нея „Упокой“ като за всички,
починали във мир.
ЛАЕРТ
Тогава нека
лежи в пръстта и росни теменужки
от чистото й тяло да поникнат!
Но знай от мен, духовнико бездушен,
че моята сестра ще стане ангел,
а ти ще виеш в пъкъла!
ХАМЛЕТ
Какво?
Красивата Офелия?
КРАЛИЦАТА
Цветя за цветето! Прощавай, мила!
Аз виждах в теб жена за моя Хамлет
и готвех се с цветя да украся
леглото ви, не хладния ти гроб.
ЛАЕРТ
О, тройно зло, десетократно тройно
се струпай над проклетата глава
на оня, който със злодейско дело
лиши я от сияйния й разум!
Недейте я засипва! Още миг!
Да я прегърна за последен път!
Сега затрупайте ни, жив и мъртва,
дорде пръстта надхвърли Пелион
и вдигне се над облачния лоб
на древния Олимп.
ХАМЛЕТ
А кой е този,
чието отчаяние безмерно
достига светилата на небето
и те като слушатели се спират
омаяни? Туй аз съм — Хамлет Датски!
ЛАЕРТ
Душата ти да грабне сатаната!
ХАМЛЕТ
Не е добра молитвата ти! Махай
ръцете си от гърлото ми! Знай, че
макар и да не съм свадлив, във мене
тук вътре има нещичко опасно,
което те съветвам да избягваш!
Ръцете долу!
КРАЛЯТ
Да се разтърват!
КРАЛИЦАТА
О, Хамлет! Хамлет!
ВСИЧКИ
Господа!
ХОРАЦИО
Недейте!
Спокойно, принце!
ХАМЛЕТ
Аз по тоз въпрос
ще се разправям с него, докогато
склопя очи!
КРАЛИЦАТА
По кой въпрос, о, синко?
ХАМЛЕТ
Обичах аз Офелия. Ако
четирсет хиляди рождени братя
сберяха обичта си, пак не биха
я изравнили с моята! Кажи
какво ще сториш ти от скръб по нея?
КРАЛЯТ
Лаерте, той е луд!
КРАЛИЦАТА
Търпете го, за бога!
ХАМЛЕТ
По дявола, кажи, какво ще сториш?
Ще стенеш? Ще гладуваш? Ще се биеш?
Ще късаш дрехи и оцет ще пиеш?
Ще плачеш? Крокодили ще ядеш?
И аз ще го направя. Идваш тук
да цивриш! Да ме предизвикваш с туй,
че си готов да скачаш във гробове!
Ако заровят теб, и аз готов съм!
И щом със планини ще се хвалотрим,
то нека върху нас насилват пръст,
дорде могилата опърли теме
от огъня на пламенната зона
и стори планината Оса дребна
като брадавица! Щом искаш, можем
и ний да сме устати!
КРАЛИЦАТА
Туй е пристъп,
но той не трае дълго. Подир малко
мълчанието като гълъбица,
излюпила златистата си челяд,
над челото му ще сведе спокойно
крилата си.
ХАМЛЕТ
Лаерт, защо със мене
държиш се тъй? Аз винаги съм бил
приятел твой… Но карай да върви!
Каквото и да прави Херкулес,
котакът е котак, а песът — пес!
КРАЛЯТ
Хорацио, наглеждайте го, моля!
От снощния ни разговор черпете
търпение! Ще ускорим нещата.
Гертруда, нека да следят за принца!
Жив паметник тоз гроб ще има скоро.
Да си отдъхнем наближава час —
спокойствие и разум дотогаз!
ВТОРА СЦЕНА
