Читать «Хамлет» онлайн - страница 48

ХАМЛЕТ

А защо той повече?

ПЪРВИ ГРОБАР

Защото кожата му на него е така ощавена от занаята му, че не пропуска водата, а — това да си го знаеш, господине — когато умреш, от тази пуста вода най-много ще ти се разложи кучето тяло!… Ето, тоя череп е лежал двайсет и три години.

ХАМЛЕТ

Чий е бил?

ПЪРВИ ГРОБАР

На един кучи син, голям обесник беше! Познайте на кого е!

ХАМЛЕТ

Не мога.

ПЪРВИ ГРОБАР

Чумата да го тръшне, шегобиеца му смахнат! Веднъж ми изля цяла бутилка рейнско на главата. Този череп, дето го гледаш, ваша милост, беше на Йорик, кралския шут.

ХАМЛЕТ

Този?

ПЪРВИ ГРОБАР

Точно той.

ХАМЛЕТ

Дай да го видя. (Взема черепа.) Бедни ми, Йорик! Аз го познавах, Хорацио. Беше човек с неизчерпаема духовитост, с блестяща фантазия! Колко пъти ме е носил на гърба си! А сега какво отвращение извиква в мен! Чак ми се повдига! Тука са били устните, които съм целувал хиляди пъти. Къде са твоите шеги сега? Твоите премятания, твоите песни? Къде са твоите мълнии от остроумие, които караха цялата трапеза да избухва в смях? Не ти ли е останала нито една от тях, колкото да се ухилиш на това, как си се ухилил? Добре си овесил челюст, приятелю! Хайде, изтичай до спалнята на прекрасната дама и й кажи, че ако ще да си слага и цял пръст белило, пак накрая ще стане като тебе. Разсмей я с това, ако можеш… Хорацио, кажи ми едно нещо.

ХОРАЦИО

Какво, принце?

ХАМЛЕТ

Как мислиш, дали Александър Велики е изглеждал така в пръстта?

ХОРАЦИО

Без разлика, принце.

ХАМЛЕТ

И така е смърдял? Пфу!

Оставя черепа на земята.

ХОРАЦИО

Точно така, принце.

ХАМЛЕТ

До каква долна служба можем да паднем, Хорацио! Защо да не проследим мислено царствения прах на Александър, докато го видим как запушва дупката на някоя бъчва?

ХОРАЦИО

Би било малко изкуствено, принце.

ХАМЛЕТ

Никак, честна дума! Трябва само без предубеждения да се следва пътят на вероятностите. Ето така: Александър умира. Александър е погребан. Александър се превръща в прах. Прахът е земя. От земята правим замазка. Защо сега с тази замазка, в която Александър Велики се е превърнал, да не можем да затулим една бъчва с пиво. Или да замажем един зид.

„От вятър може би ни пази зиме

тоз, който нявга Цезар бе на име;

пред него в ужас тръпнеше земята —

сега затулва дупка във стената.“

Но тихо! Стой! Кой там пристига? Кралят.

Влизат носачи с ковчег, следван от Кралят, Кралицата, Лаерт, свита и свещеник.

Кралицата. Придворните. Кого ли

погребват? С тъй сакато опело?

Това е знак, че клетникът, отчаян,

живота си самичък е отнел.

Изглежда, знатен. Скрий се да ги видим!

Двамата се отдръпват встрани.

ЛАЕРТ

А другите обреди?

ХАМЛЕТ

                        Този там

е младият Лаерт. Добро момче.

ЛАЕРТ

А другите обреди?

СВЕЩЕНИКЪТ

                        Опелото

бе разширено, докъдето можем.

При тъй неясна смърт, ако редът ни

не беше изменен от висша воля,

до праведния съд тя би лежала

в неосветена пръст и вместо химни

чирепи, камъни и тръне щяха

с проклятия към нея да хвърчат.