Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 2

Уилям Шекспир

        Или случайно може да е жив?

        Как мислите? Кажете ми, моряци!

КАПИТАНЪТ

        На случай се дължи, че вий сте жива!

ВИОЛА

        О, бедният ми брат! Но може би

        подобен случай е спасил и него?

КАПИТАНЪТ

        Възможно е, мадам. За да ви дам

        надежда, ще ви кажа, че видях го,

        когато корабът ни се разпука

        и вий, и тези неколцина тука

        се хванахте за лодката ни, как

        той — тласнат от надвисналата гибел —

        съобразително със хватка бърза

        завърза се за плаващ къс от мачта

        и както Арион върху делфина

        по бурните талази се понесе,

        додето го загубих.

ВИОЛА

                                Ето злато

        за златните ти думи! Моят случай

        ми дава вяра, че и той спасен е,

        а твойта реч я доукрепва в мене.

        Илирия. Познаваш ли тоз край?

КАПИТАНЪТ

        И още как, госпожице! Роден съм

        и раснал в таз страна на час оттука.

ВИОЛА

        А кой я управлява?

КАПИТАНЪТ

                        Славен княз

        по титла и по кръв.

ВИОЛА

                        А как се казва?

КАПИТАНЪТ

        Орсино.

ВИОЛА

        Княз Орсино? От баща си

        съм чувала туй име. Той тогава

        не беше женен.

КАПИТАНЪТ

                        И сега не е.

        Или е женен може би отскоро,

        защото преди месец аз напуснах

        страната, а мълвеше се тогава

        (вий знаете как дребният народ

        одумва големците си), че князът

        бил влюбен във красивата и умна

        Оливия.

ВИОЛА

                Коя е тя?

КАПИТАНЪТ

                                Девойка

        със рядък нрав и дъщеря на граф.

        Преди дванайсет месеца бащата

        издъхна, завещавайки на брат й

        да я закриля; но и братът също

        умря наскоро и от скръб по него

        девойката, тъй казваха, била

        решила да страни за дълго време

        от хората.

ВИОЛА

                Да можех да й служа,

        далеч от хорските очи, додето

        съзрее сладък случай да разкрия

        коя съм всъщност!

КАПИТАНЪТ

                        Май ще бъде трудно

        графинята решително отблъсква

        когото и да е, дори и княза!

ВИОЛА

        Добри обноски имаш, капитане,

        и аз — макар да помня колко често

        природата във прелестна обвивка

        укрива гнилост — искам да повярвам,

        че на вида ти честен отговаря

        и честна мисъл. Моля те (и щедро

        ще ти платя, изпълниш ли молбата),

        не ме издавай и ми помогни

        да се преоблека по начин, който

        подхожда на кроежа ми. Аз мисля

        да искам служба в княжеския двор.

        Като евнух-певец ще ме представиш —

        аз знам да пея и добре умея

        със музика сърцата да отключвам

        в различни ключове; така че, вярвай,

        не ще отиде твоят труд напразно.

        За другото ще видим по-натам.

        Най-важното е ти да бъдеш ням!

КАПИТАНЪТ

        Евнух и ням? Ще бъде цял харем!…

        Добре! Бъдете сигурна съвсем:

        каквото зная, тука ще остане!

ВИОЛА

        Благодаря! Води ме, капитане!

Излизат.