Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 31
Уилям Шекспир
ФАБИАН
Ако е много яростен, отстъпвайте!
СЪР ТОБИ
Няма изход, сър Андрю. Той казва, че законът на честта го задължавал да кръстоса шпагата си с твоята, но ми даде дума на войник и благородник, че няма да ти нанесе рана. Хайде, вземай позиция!
СЪР АНДРЮ
Божичко, само да не ме излъже!
ВИОЛА
Вярвайте, правя го срещу волята си!
АНТОНИО
Веднага спрете! Рицарю, назад!
На мястото на този момък млад,
какъвто да е спорът между вас,
ще давам или диря сметка аз!
СЪР ТОБИ
Кой, вий ли, господине? Кой сте вие?
АНТОНИО
Тоз, който за приятелство ще стори
дваж повече, отколкото говори!
СЪР ТОБИ
Щом сам си тикате носа, добре!
ФАБИАН
Спрете, сър Тоби! Стражата!
СЪР ТОБИ
Пак ще си говорим след малко!
ВИОЛА
Моля ви, господине, скрийте шпагата си!
СЪР АНДРЮ
С удоволствие, господине! И обещаното си е обещано: ще видите, не е плашлив и слуша юздата.
ПЪРВИ СТРАЖ
Това е той! Познавам го. Задръж го!
ВТОРИ СТРАЖ
Антонио, във името на княза
те арестувам!
АНТОНИО
Имаш грешка, драги!
ПЪРВИ СТРАЖ
Не, ни на йота! Разпознах те мигом,
макар и да не си с пиратска кърпа.
Води го! Той си знае, че го знам!
АНТОНИО
Принуден съм да им се подчиня…
За вас бях тръгнал, а намерих тях!
Сега ще отговарям пред съда;
но вий какво ще правите, когато
бедата кара ме да си поискам
кесията? За вас ми е по-мъчно,
отколкото за мен… Защо мълчите?
Главата горе!
ВТОРИ СТРАЖ
Хайде! Да вървим!
АНТОНИО
Тогаз ще ви поискам само малко
от своите пари.
ВИОЛА
Какви пари?
За помощта, която тъй учтиво
оказахте ми, и зарад бедата,
в която се намирате, на, ето,
от скромните ми средства ще ви дам
назаем една част. Не съм богат,
това е половината от всичко,
което имам.
АНТОНИО
Как? Не ща да вярвам!
Нима от мене ще се отречете?
Възможно ли е моите услуги
въздействие да нямат върху вас?
Недейте ме в бедата изкушава,
че, току-виж, оказал съм се толкоз
безволен, че самичък да изтъкна
как много ми дължите!
ВИОЛА
Аз не помня
да съм ви длъжен и не ви познавам.
Неблагодарността е според мене
по-лоша от пиянството, лъжата,
бъбривостта… от всичките пороци,
които тровят слабата ни кръв.
АНТОНИО
О, небеса!
ВТОРИ СТРАЖ
Човече, губим време!
АНТОНИО
Две думи! Аз измъкнах този момък
от челюстите страшни на смъртта
и после го лекувах с нежна обич,
не, с обожание към туй лице,
което обещаваше — тъй мислех —
неземна добродетел!…
ПЪРВИ СТРАЖ
Всичко туй
не ни засяга. Времето тече!
