Читать «Дванайсета нощ» онлайн - страница 20
Уилям Шекспир
МАЛВОЛИО
„М, О, А, И.“ Тази загадка е по-трудна от първата и все пак с малко насилие може да се свърже с мен, защото всичките букви ги има в името ми! Но чакай! Тук имало и проза!
„Ако това писмо попадне в ръцете ти, размисли! Моите звезди са по-висши от твоите, но ти не се плаши от величието: на едни то се пада по наследство, други го придобиват; а към трети то само снизхожда. Щастието разгръща ръце, за да те прегърне. Дръж го със своите ум и страст и за да се приготвиш за туй, което те очаква, отхвърли скромната си обвивка и се появи обновен! Бъди груб към роднините ми, надменен с прислугата, остави езикът ти да говори високо по държавни въпроси, порази всички с разни чудатости — такъв съвет ти дава таз, която въздиша по тебе. Спомни си: кого възхитиха твоите жълти чорапи и кой каза, че иска да ги вижда винаги пристегнати накръст? Спомни си, повтарям! Действай и ще ме завоюваш, стига само силно да ме желаеш! Ако не, остани си там, долу, с дружбата на слугите, недостоен да докоснеш пръстчето на щастието! Сбогом. Тази, която жадува да ти служи, вместо да бъде обслужвана от тебе. Щастливата нещастница“…
Всичко е ясно като бял ден! Пълна очевидност! Ще бъда надменен, ще чета политически книги, ще преследвам сър Тоби, ще се освободя от всичките ниски познанства, ще стана, отдето и да ме погледнеш, изискан господин! Сега вече няма съмнение, че въображението не ми играе лоша шега; всичко доказва, че господарката ми е влюбена в мене. Нали тя похвали неотдавна жълтите ми чорапи? Нали тя заяви, че пристегнати накръст, ми стоели отлично! А в писмото вече дава път на моята любов и с помощта на намеци ме насочва да се обличам по нейния вкус. Небе, благодаря ти, аз съм щастлив! Ще бъда необичайно груб, обут в жълти чорапи и с кръстосани връзки. И то веднага! Още сега! Всевишни Боже и вие, звезди мои, бъдете благословени!… Ха, тук има и послепис!
„Ти навярно си отгатнал вече коя съм. В такъв случай, ако не отхвърляш любовта ми, дай ми знак с усмивка! Тя тъй те отваря! Затова в мое присъствие усмихвай се винаги, скъпи мой! Моля те! Същата…“
Светци небесни, благодаря ви! Ще се усмихвам, мила! Ще правя всичко, което пожелаеш!
ФАБИАН
Не бих дал участието си в тази шега за доживотна пенсия от хазната на персийския шах!
СЪР ТОБИ
Бих се оженил за тази хитруша само заради измислицата й!
СЪР АНДРЮ
И аз!
СЪР ТОБИ
И не ми трябва друга зестра освен още една шега като тази!
СЪР АНДРЮ
И на мен!
ФАБИАН
Ето я нашата „Мери — втора не мож намери“! Укротителката на глупците!
СЪР ТОБИ
Искаш ли да ми стъпиш на врата?
СЪР АНДРЮ
И на моя!
СЪР ТОБИ
Готов съм да си изиграя свободата на барбут и да ти стана роб до гроб!
СЪРАНДРЮ
И аз съм готов!
СЪР ТОБИ
Ти го унесе в такъв сън, че когато всичко се разсее, той съвсем ще откачи!
