Читать «Кръстоносен поход по джинси» онлайн - страница 17

— Малките обесници може да ми откраднат магаренцето през нощта и да го заколят — измърмори той обяснението на действията си. В Шпайер биха вечерните камбани. Децата реагираха автоматично. Хвърлиха пясък в огньовете, за да намалят пламъка, и незабавно налягаха. Долф пъхна якето под главата си и също се опита да заспи. Но това, което иначе можеше да направи, както си беше буден, посред бял ден, в тъмното не му се удаваше. Той се мъчеше да се заслуша в шумовете от реката, в скоковете на рибите, в плясъка на водата по брега, в шумоленето на тревата. Ала над всичко неудържимо изплуваше мисълта за Амстелвен, за родителите му. Изведнъж Долф си представи, че преди дванайсет часа живееше все още в двадесети век: гимназист във ваканция, и болка прониза гърдите му. Преди дванайсет часа той беше все още момче, което бе получило разрешение да разгледа лабораторията на д-р Симиак и неговия асистент, тъй като имаше добър баща, приятел на известния учен от студентските години. Тази сутрин, преди дванайсет часа, зимният студ все още щипеше бузите му. Преди девет часа стоеше пред трансмитера на материя и с възторжена непоколебимост придумваше двамата учени…

Изведнъж той се сети за селянчето, което бе изтеглено вместо него в двадесети век и сигурно се чувствуваше също така чуждо и откъснато.

— Поне не съм единственият, попаднал в погрешна епоха помисли си той почти на глас. Колкото и да е странно, тази мисъл го утеши до известна степен. Докато се мъчеше да си представи как ли е реагирало момчето от тринайсети век, попадайки в напълно чуждия му двайсети век, Долф заспа. От далечината долетя глух тътен.

В два часа през нощта бурята избухна с пълна сила. Екна силен гръм и децата наскачаха. Неочаквано бързо след него блесна светкавица и ярката и светлина сякаш подпали реката. Долф също се стресна и седна. Чу шумолене и изневиделица дъждът рукна отгоре му като из ведро. Тлеещите огньове засъскаха и изгаснаха. Децата трепереха. Уплашени молитви се възнасяха към небето. Няколко гласчета захванаха нерешително една песен, ала бяха заглушени от трясъка на гръмотевиците, барабаненето на дъжда и свистенето на вятъра.