Читать «Кръстоносен поход по джинси» онлайн - страница 16

— Не искам да спя сред децата — сопна се Долф, — Не мога да ги гледам, колко са нещастни. Леонардо явно не разбра добре и тези думи.

— Големият им брой е за нас закрила, каквато няма да имаме, където и да се установим. Естествено, разговорът не протече така гладко, както го предаваме в книгата. Долф имаше големи трудности с езика. Студентът говореше с италиански акцент и използваше думи, които бяха излезли от употреба преди векове — както в немски език, така и в нидерландски. От друга страна половината от словесния запас на момчето беше непонятен за Леонардо. Но Долф, този безспорен талант в езиците, се справяше все по-добре с новия език. Той се съгласи неохотно. Под стоманено сивото небе двамата се запътиха към лагера на детската войска. Долф беше жаден. Знаеше, че мехът на студента е почти празен. Ала щом стигнаха реката и видяха стотиците деца, които вървяха по брега, газейки във водата, миеха се и пиеха, ужас сви сърцето му:

— Но те пият от реката! — възкликна той.

— Че как иначе — отсече студентът, и също се спусна към водата заедно с магарето си. Животното незабавно наведе глава и започна жадно да пие. Леонардо клекна, напълни меха, поизми се, пи… „Ох, една баня няма да ми се отрази зле — помисли си Долф, чувствувайки, че ризата лепне на гърба му — Само че това е Рейн …“ Той взе да се съблича, докато остана по гащи. Скри дрехите си в храстите и се гмурна в реката. Повечето деца около него пляскаха голи-голенички във водата, смееха се, пръскаха се. Тънките им бели телца блестяха под оловното небе. Изведнъж Долф откри, че реката беше чиста! Водата му стигаше до хълбоците и въпреки това виждаше пръстите на краката си. Той отпи, вкусът и беше чудесен. Но отчаян вик за помощ привлече вниманието му. Някакво момче беше влязло навътре, бе се препънало и течението го бе понесло. То явно не можеше да плува и не беше в състояние да премине няколкото метра до брега. Цапаше с ръце и крака от страх и така още повече се отдалечаваше. Долф изобщо не се поколеба, хвърли се напред и заплува към детето. Хвана го за дългите коси, като гледаше да остане извън обсега на ръцете му, търсещи за какво да се уловят, и започна да се отблъсква навън.

Скоро усети опора под краката си. Изправи момчето, остави го на брега и веднага се гмурна обратно в реката, защото отново се чу детски вик за помощ. Неочаквано видя до себе си друго момче. То доплува изненадващо бързо до давещия се. Долф му кимна и се върна обратно, но преди да стигне брега, до ушите му стигна нов вик. Нямаше ли кой да наблюдава непредпазливите малчугани. Накрая Долф вече не си спомняше колко деца беше извадил от водата. Пет ли, шест ли… А и съвсем не бе единственият, който спасяваше давещи се. Започна да се стъмва. Децата наобиколиха огньовете, за да се изсушат. Набодоха на шишове уловените риби и мръвките от едно откраднато прасе. Намачкаха краденото жито в горещата пепел и изпекоха твърди като камък питки. Дърва за горене имаше достатъчно. Бяха спрели да ловят риба и да се къпят. Лека-полека всички се успокоиха. Съборени от умората, мнозина заспиваха, незавършили бедната си вечеря. Юмручетата им все още стискаха здраво парчетата питка, но останалите ги измъкваха. Биеха се за по-добро място за спане. Най-силните заграбваха най-големите комати и най-удобните местенца. Долф намери Леонардо край един огън, където студентът хранеше с хляб и месо двамата си избраника, както и още няколко присъединили се към тях дребосъци: Долф не взе нищо, приятелят му също. Но те можеха да минат и без храна. Момчето имаше толкова много въпроси, толкова неща искаше да научи, ала напрежението от спасителната операция и всичките преживявания през деня го бяха уморили. Той се опъна край огъня като Леонардо. Студентът беше накарал магарето си да коленичи между двамата и лежеше, увил юздите около китката си.