Читать «Кръстоносен поход по джинси» онлайн - страница 14

Така двамата продължиха мълчаливо пътя си към град Шпайер, където биеха камбаните и залостваха портите.

3. БУРЯТА

Звънът на камбаните, които биеха тревога, изкара жителите на Шпайер от домовете им. Подплашени и смаяни, те се стичаха към отбранителните валове и разтревожено питаха какъв враг приближава. Но почти не получаваха отговор. Няколкото мъже, които успяха да се доберат до наблюдателниците, видяха морето от деца, разляло се по пътя към града — и разбраха всичко.

— Децата са, онези от похода към Обетованата земя — провикнаха се те към останалите — Хилядите малки крадци и плячкаджии. Въпреки това някои жени настояваха да се отворят портите и да се пусне детската войска. Ала първенците на града не разрешиха. Разясниха на съгражданите си, че почти нямало град в Немско, който да ги е пуснал.

— Те са безчет! Повечето от малчуганите са изгладнели до смърт и само да стъпят на градските улици, започват да грабят каквото им попадне. Нали са убедени, че Бог ще им прости всички грехове, щом като са тръгнали да разгромят обсадата на Ерусалим. Нима вие, спирчани, искате да бъдат плячкосани къщите и дюкяните ви. Най-добре ще сторите, ако приберете вътре собствените си чеда. По цяло Немско знаят, че детската войска на Николас е непреодолима примамка за всяко младо човешко същество. Дори потомци на рицари и благородници забягват от замъците на дедите си и се присъединяват към детския кръстоносен поход. Ала повечето бранници са сирачета, скитници, мързеливи и непокорни твари, жадни за приключения, които не се свенят да грабят почтените граждани. Нали самият им предводител, младият Николас, е бил крепостен! Плиткоумен, безкнижен овчар бил той, говорел, че му се явил Господ Бог, и ангелски гласове чувал. Да — подбиваха се първенците — само че не Господ Бог, а богатства са му се явили, и не ангелски гласове, ами звън на злато е чувал.

— Това е богохулство — надигна се писклив глас от тълпата — Николас е свято момче и Господ го е призовал.

Градът се раздели на две мнения. Но тъй като мнозинството, загрижено за имането си, настояваше портите да се затворят, така и стана.

Неколцина състрадателни хора се изкачиха на валовете, за да видят минаващите под тях деца. Докараха хлябове и ги пуснаха сред малките просяци, които се нахвърлиха върху тях с диви крясъци и се затъркаляха по земята, удряйки се един друг. С отчаяните си опити да докопат някой комат те стъпкаха хляба в прахта. Най-малките и слабите изобщо не успяха да се доберат до него. Не след дълго шпайерчани видяха, че децата се настаниха в един гигантски лагер недалеч от града, край брега на реката. Походът в непоносимата горещина бе отнел последните им сили. Тук поне щяха да утолят жаждата си, а може би и да заситят глада си, ако хванеха по някоя риба. Стотици малчугани се престрашиха и влязоха надълбоко, други останаха на плиткото. Мнозина се изподавиха.