Читать «Кръстоносен поход по джинси» онлайн - страница 13

— Тя ще умре — извика Долф извън себе си. Студентът опипа пулса и отново пусна тънката и като клечка ръчица.

— Мъртва е — каза той нажален. Долф положи малкия детски труп на земята.

— Но защо? — Сълзи се стичаха по бузите му — Какво става тук всъщност? Накъде са тръгнали тия деца? Леонардо не отговори. Той издърпа мъртвото дете от пътя и го скри в храстите. Скръсти смирено ръчичките му на гърдите, прекръсти се над малкия труп, каза едва чуто една молитва и взе да затрупва телцето с камъни. Долф коленичи до него, за да му помогне. Зад гърба си чуваше неспирното сур, сур, сур на влачещите се нови и нови деца… Нямаше ли край това шествие? Колко още деца щяха да минат, неспособни всъщност да направят и крачка от болести и изтощение? Леонардо се надигна.

— Късно става. По-добре да вървим в града. Но се боя, че тази вечер ще залостят портите.

Долф беше започнал да свиква с новия език и вече разбираше доста неща. Ала още не бе получил отговор на въпросите си.

— Какви са тези деца? — настояваше той. Леонардо поклати глава. Той също изглеждаше угнетен.

— Тези деца… слушах вече за тях. Това е детският кръстоносен поход.

— Какво?

— Тръгнали са към Обетованата земя, за да освободят Ерусалим от сарацините. Долф го гледаше със зяпнала уста.

— Тези … тези дребосъци? Леонардо кимна.

— Искаш да кажеш, че децата са тръгнали да се бият с турците? Студентът погледна тъжно към купчината камъни, под която лежеше мъртвото момиче.

— Ама как си я представят те тази работа? — зина от изумление Долф, забравяйки за миг собствената си неволя — Та аз видях дребосъци на не повече от шест-седем годинки, това е просто не … Той не знаеше дали Леонардо го бе разбрал, но най-сетне получи някакъв отговор:

— Това е детски кръстоносен поход. Във Франция имаше нещо подобно, но не се бяха събрали толкова много деца. Чух да говорят за това…

— Не мога да го разбера — изстена Долф.

— И аз не мога. Когато чух за пръв път, не ми се вярваше. Но сега го видях с очите си. Не — каза момчето — Сигурно сънувам. Всичко това е само един лош сън. Ей сега ще се събудя и ще се зарадвам, че не е било истина. Детски кръстоносен поход … нелепо е дори човек да си го помисли. Кръстоносният поход е мъжка работа, с такива неща се занимават рицари на коне, с брони и доспехи. А не деца. Леонардо мълчеше. Той хвана магаренцето си за юздата и потегли, Долф го последва, внезапно обхванат от страх да остане сам в този непонятен свят. Двамата настигнаха едно момченце, което едва влачеше босите си, кървящи крака. Студентът го вдигна, без да каже нито дума, и го сложи върху гърба на магарето. След малко взе едно момиченце, което хълцаше на пътя, и го сложи зад момченцето. Той все още мълчеше, Долф също. Но сърцето му се изпълваше с някакво топло чувство, сякаш горещите сълзи, които потискаше, се събираха в гърдите му. Странният студент, който не се бе трогнал от смъртта на разбойника, който най-невъзмутимо бе замъкнал едно мъртво момиче край пътя и го бе погребал, същият този студент сега се грижеше за клетите деца от опашката. Долф погледна настрани към напрегнатото лице на спътника си. Но след това направо не смееше да използва очите си — стори му се, че видя друго мъртво дете, впило прекършен поглед в едно безжизнено небе.