Читать «Космически път» онлайн - страница 48

— Ние на чия страна сме?

— На която си изберете. Дори ако една душа не може да избере своя път, и я върнем за нов живот преди да се разсее пак е успех за каузата.

— А ние?

— Йор прескочи бариерата на добродетелта от осмия си живот, Дея узря на петия. Не винаги сте били хора. Аз съм се класирал след единадесетия си живот. Поне така ми казаха. Не всеки има шанс дори за втори опит.

— Ангели ли ще ставаме?

— Не! Ангели и демони е едно и също нещо. Чудовищна сила. Двете половини на една армия. Те нямат собствена воля. Не разпознават добро от зло. Ние няма да бъдем толкова силни. Само ще разпознаваме Доброто от Злото. Ще съдействаме на Доброто. Сега е време за следващото ниво. Започваме.

— Каква е тази кошмарна сеч.

— Високотехнологични светове от пръстена на Разума се поблазниха от съюз с Хаоса да пробият бариерата между материята и духа. Това са плодовете на този пробив. Затова бързаме. В районите на пробива времето, живота и смъртта загубиха смисъл като понятия. Цветущи светове са пепелища, недорасли раси носят изтребление със съвършенни технологии, а доскорошни стълбове на хармонията угасват.

— Разума как допусна това?

— Хаоса и Разума доскоро имали единни ръководства, но Хаоса открил собственна технология за съхранение на души и започнал да използва най-злобните в управлението на демоните си. Това променило тенденцията. Не само силата решава много въпроси. Сега сме призвани да защитим Пръстена на разума. Бързо, едновременно и навсякъде. Пръстена загуби границите си. Сега навсякъде е граница. Учете и ще се усъвършенствате. Докато пристигнем ще знаеш точно колкото мене.

— Ти с такава лекота превъртя 6 години изчакване?

— Сам сметни каква е масата на душите на енергант и половина, но за пренасянето използвах почти енергията на ядрена бомба от типа на тези с които ни посрещнахте на времето. Сегашното ни пътуване също е енергиен кошмар. Вземете и последния урок.

Изведнъж тунела свърши. Първо видяха червеникава звезда, после голяма планета с оранжева атмосфера. Неусетно се озоваха на нещо като площадка за танцуване изпълнена с призраци като тях. Нямаше кого и за какво да питат. Знаеха всичко. Знаеха разположението на всичко наоколо, дори имената на всички.

Отдръпнаха се от центъра и след малко там се появи Той. РАЗУМА. Частица от НЕГО и целия едновременно. Цялата любов и мъдрост на вселената. Едно огнено зарево от любов и радост, което пусна лъчи и ги погали всички и после се стопи.

Безмълвно се оттеглиха от нажежената до около 400"С площадка и безмълвно изчезнаха в енергийните канали изпълнени с любов и решимост.

Преди да влязат в енергийния тунел невидима сила им изкриви енергийните полета, така че за да не се разпаднат образуваха единна структура. Дейор за пръв път видя ангел. Можеше да бъде всичко което може да си представиш, както и всичко останало. Дейор реши да бъде това което е останало от детските книжки на тая тема. Нито мъж, нито жена, в сребриста одежда, с крила. Не желаеше да разбере как изглежда ангелът на Флос или застаналия зад него Кимок. Това е техният екип. Вляха се в енергийното поле на ангела и се понесоха.