Читать «Космически път» онлайн - страница 46

В този момент се материализира голям кораб на Мидра. Йор знаеше, че е търговски, но има бордови разрушител. Хивалите го възприеха като военен и заподозряха капан. Междувременно роякът малки кораби приближаваше по курса заплашително.

Конфликта се разреши неочаквано. Два търговски кораба от Залдай с бордови разрушители се върнаха и обявиха, че подкрепят независимостта на Мидра, поставяйки се под командването на Йор. Това бе достатъчно хивалския флот да се изнесе с елегантен завой на позиция за скок и да обяви, че си отива с мир.

Иначе живота тръгна, човек след човек, град след град.

Когато пристигнаха корабите с хората планетата се наричаше Мая, като първия роден там човек, който вече имаше свои деца и бе на възрастта на пристигащите.

ДУХ

При заселването на Мидра земяните избраха планетата която сега се наричаше Мая заради това че атмосферата и изискваше минимална модификация. В последствие се изясни, че най-богата е втората планета наречена вече Колхид.

Точно когато Йор обмисляше стратегията за нейната разработка чу гласът на Флос зад себе си. Беше толкова ясен и силен, че дори се обърна несъзнателно. За още по голяма изненада видя някакъв призрачен образ, който се променяше като игра на сенки. Образът се стабилизираше и разнасяше.

Първо почувства радост, защото от години му се искаше да общува с Флос. После го обзе чувство на тревога.

— Йор… — повтори Флос — Аз съм! Можем да говорим. Не се плаши, дошъл съм за теб. Така изглеждах преди да ме видиш в алтанско тяло.

— Добре дошъл, приятелю!

— Не съм добре дошъл Йор, дошъл съм за теб.

— Това какво значи?

— Живота ти свърши, Йор. Трябва да дойдеш с мен.

Студена тръпка започна да разяжда дори силикона и въглеродните влакна на тялото му. Флос явно не се шегуваше. Събра цялото си самообладание. Беше уверен само, че Флос е добронамерен.

— Ти да не си архангел Михаил?

— Не съм. Аз съм Флос. Съжалявам, точно за това съм дошъл!

— Защо Флос?

— Все някога трябва да стане. С мене вече стана. Дойдох защото те познавам. Трябва да дойдеш с мен.

— Имам ли избор!?

— Живота ти свърши. Изборът ти е дали ще дойдеш с мен.

— Иначе …?

— Няма иначе! Ако дойдеш имаме задача …Ще станеш като мен. Другото не съществува или поне е непредвидимо. Ще съжалявам ако не дойдеш. Ела!

— Ти какво си?

— Това което виждаш. Това съм което бях и като жив — войн.

— На кого служиш?

— На разума. Нямаш време Йор. Изборът е твой.

— Мога ли да се сбогувам с Деа?

— След този разговор не. Изключване след 8 секунди.

Намериха тялото на Йор след половин час, когато след няколко опита за връзка не отговаряше никой и един служител влезе в кабинета да го потърси.

— Йор, влез в полето! Така. Малко ще ти е особено в началото. Дано Деа също се съгласи да я взема без теб.

— Недей! Нея пък защо? Спри убиец! Защо не ми каза…

— Не съм убиец. Нея-след 6 обиколки, когато и изтече живота. Без теб, защото в родния си свят не можеш да работиш. Трябва да я вземем защото си полуенергант и вече си бил с нея, хармонични, отработили сте синхрона. Нямаме време! Ако си съгласен да работим заедно трябва да научиш много неща. Предавам ти умението да подържаш собствено полуполе. Ако не си съгласен, просто не го подържай и ще се разсееш веднъж за винаги. Това можеш да направиш винаги когато пожелаеш. Внимавай! Деактивирам.