Читать «Космически път» онлайн - страница 50

— Не мога да си представя с какво ще ви помогнем.

— Ние също не знаем, но се надяваме вие да откриете ключа.

— Какво толкова е станало?

— Те са клонинги! Самовлюбени и не се интересуват от нищо. Сами си изпросиха покровителство от Алтан. За 150 обиколки оплетоха алтаните във вътрешните си интриги до толкова, че имаше сражения в самия алтански флот. Преди 43 обиколки Алтан ги изостави и не ще да чуе за тях. Най-вероятно, ако Земята не стане звено от отбранителната верига срещу Хивал е да се присламчи към тях. Тогава Мидра ще е първата жертва, после ние. Ще чакат да изтощим взаимно в тежка война. Само ако Земята представлява някаква диалогична сила война няма да има.

— А Гидон?

— Непрекъснато се дебне с Алтан. Ако едните ни станат съюзници — другите ще са ни противници. Само Земята е свързващата верига. Иначе пръстена се разпада на боричкащи се съседи.

На космодрум"Валентина Терешкова" тържественно посрещнаха новите посланници. Изумлението на подпредседателката на външната директория бе толкова голямо, че наруши дипломатическия протокол и се обърна към стария посланник, който отпътуваше.

— Ваше превъзходителство, Вашите светове не могат да изпращат същества от нашата раса за ваши представители.

— Нашите светове нямат нищо против да изпратите и Вие за посланник някой от нашата раса. — отговори сухо посланника.

— Единия от тях е мъж! — продължаваше да се възмущава под-председателката.

— Някои от посланниците са дори хищници…, но тяхната охрана е в компетенциите на съответното посолство. — отговори посланника и изключи демонстративно електронния преводач.

Попаднаха в един женски свят. Навсякъде приеха Нели за посланник, независимо от опитите и да обясни, че тя е само консул.

При връчване на акридетивните писма лично на Председателката трябваше да присъствува Алекс след двукратния отказ на Нели да отиде сама. Охраната беше впечатляваща. След задължителните любезности Алекс остана да стои сам на една маса с четери бронирани дами от охраната, които го държаха на прицел, а Нели отиде на беседа с председателката.

— Добре ли сте?

— Да. Благодаря.

— И нищо …

— Какво?

След кратка пауза през която Председателката я разглеждаше като рядък мутант с неприкрито недоумение започна отново:

— Ваше превъзходителство Нели, на какво дължим вашия избор за посланници на Залдай.

— На тяхното доверие към нас.

— Защо са изпратили мъж? Не ви ли е страх, от вродените му престъпни наклонност? Той може дори да ви изнасили! Или мен!

— Вас не може да изнасили, имате охрана! За мен не се безпокойте. Той е моят мъж. — Нели го прие като обида.

— Куче, хамстер? Собствен мъж не е ли рисковано?

— Някога мъжете тук са били колкото жените и Земята е била велика сила.

— На каква цена? На женската робия… Добре, че с напредъка на технологиите тези зверове изчезнаха от самосебе си.

— В моя свят не е така.

— Не искам да чувам нищо за вашия свят. Търпим ви като посланник на Залдай.