Читать «Космически път» онлайн - страница 44

По канал с засекретяване Дейор предаде:

„Капитан Мисон, имате на разположение три вида оръжие, глисерите използвани като управляеми снаряди с един пилот, главния двигател на вашия кораб и самия кораб. Унищожете ги.“

Битката бе неравна. Въпреки изненадата нашествениците без усилие се справиха с рояк всевъзможни сонди, после взривиха двата глисера, третия макар повреден отнесе част от задните надстройки, но повредите явно не бяха големи. Жертвите обаче не бяха напразни. Нашественика си отвлече вниманието и загуби ценни секунди. Когато се опомни срещу него работеше главния двигател във форсиран режим от непосредствена близост. След известно време бронята подаде и започна да се топи, но корабите се раздалечиха. Капитан Мисон лично със своя скутер закачи огромното метално туловище и зададе курс на навлизане в атмосферата след което излезе в открития космос и се прибра на кораба с малък ракетен двигател, окачен като раница на гърба му. След няколко часа от мостика наблюдаваше как опърления кораб се вряза в масивната атмосфера, загря, запламтя и се разсипа на милиони частици нажежен метал. Остана само болката за дадените жертви.

Веднъж пристигна стрела с единствен пътник. Полицай. Представи се. Чакаше капитан Нов. Трябваше да го обезвреди или отведе. Дейор разбра, че никаква закрила няма да помогне. Щяха да обявят награда, а той видя как действува това.

Като се материализира Нов, Дейор му съобщи за полицая.

— Няма страшно, Дейор, имам дом. Коректен си. Идвам с добри вести.

Полицая посрещна Нов на третата планета заедно с Дейор.

— Щом толкова ти харесва този престъпник, дръж го в своя свят! Повече няма да излезе в космоса! — и го облъчи. Излизането му в безтегловност след облъчване означаваше смърт и не можеше да смени тялото. Нов беше по-скоро доволен. Имаше дом, завинаги оставаше да живее тук!

Полицая изпълни задачата и си замина.

— Направо на въпросите ти, командире, Земята ти благодари. Раздразни ги само „флота на Мидра“. Прескочих до Телада от Кифоя, родния ми свят и ти нося подарък. Две тела. Малко същества са цели енерганти. Някои са 2/3 + 1/3, вие хората сте 1/2 + 1/2. Последен модел, стават и за скок. Пазиш ли материал от родните си тела? Можеш да бъдеш отново два човека — живи!

Дейор не знаеше дали иска да се раздели на две. В краен случай винаги можеше да стане отново кентавър. Такъв подарък не се отказва. Флос добре, че запази част от него и нея.

Йор въведе нов календар. Година беше обиколката на третата планета на Мидра. Редовно пристигаха по три кораба на три земни години. Флота с хората приближаваше, Мидра щеше да даде живот, синьо слънце и жълто небе.

Дея се обади по вътрешната връзка.

— Йор, Йор ела, бързо ела.

— Какво толкова бързо има.

— Не е бързо, няма да повярваш, Нов ти е казал истината.

— Каква истина?

— Ние сме живи!

— Зная, нали разговаряме.

— Ще имаме дете!

— Какво….?

Тази новина даде такъв стимул на света на Мидра, какъвто никой не бе подозирал. Веднъж отработена технологията по поръчка на Нов, производството бе въпрос на заявка. Светът на Кифоя бе от цели енерганти и всички се пригаждаха към технологично усвоеното производство, сега вече не беше така. Съвета на Мидра реши да заложи на новата технология, като я купи за светове на Земята. Това не беше контрабандна поръчка, искаха да я купят легално, нямаха желание да видят материализация на флота на Телада. Всички бяха преживели подобно усещане.