Читать «Космически път» онлайн - страница 28

— Този боклук тъпчеше жена му с наркотици и я продаваше, докато той летеше във външния пръстен. Разби му живота. Ако можеш помогни му да отлети преди да са го намерили отрепките.

Йор се върна потресен. Дея бе започнала да се оправя. Още на следващата смяна с диспечера на далечни експедиции уреди старт след 18 часа на нещастника и жена му към база край Нептун. Не съжаляваше. Коспол така властна на земята явно губеше контрол.

Смяна след смяна работата запълваше ежедневието. Рядко биваше спокойно. По време на една спокойна смяна радарите засякоха енергиино отдаване на самия край на слънчевата система. Иначе казано нещо се бе взривило. Проблема бе, че нищо земно никога не е било изпращано в този сектор. Приеха го като интересно събитие. Учените дълго щяха да преглеждат записите. Един стажант на име Кол продължи да сканира сектора докато Йор направляваше разминаването на метеоритния разрушител „Одисей“ с два тежки контейнеровоза от търговската мрежа на вътрешния пръстен. Те щяха да минат под излитащия разрушител така, че струите от соплата можеха да ги засегнат. Разминаха се. Йор разреши отново включване на главните двигатели и се отпусна. До следващата възлова ситуация имаше почти четвърт час.

— Извинете диспечер, стажант Кол моли за 90 секунди трети служебен приоритет.

Новия му харесваше. Имаше чувство за ред.

— Слушам.

— Погледнете 8 монитор.

— Виждам. Дай траекториите на резервния холостенд. Благодаря. Докладвай.

— Първоначално радарите възприеха формированието като едно цяло. Масата бе нищожна за такива размери. Сканирах на лупа. Метеоритите летят в два правилни шестоъгълника и сега се формира трети.

— Мислиш ли, че са метеорити Кол.

— Не, диспечер.

— Сим, поеми трафика. Възел след 6 минути сектор 37Г21. Кол, провери на кой диспечер не му се спи. Не, докарай всички.

Йор се замисли. Ако това беше истина — стария свят рухна.

Отмести настрани предпазителя и натисна червения бутон.

Този бутон не бе натискан много години. Отдавна, от времето когато планетарен разрушител взриви кометно ядро и хиляди тежки късове достигнаха земната повърхност. Най-страшния бутон на огромния пулт. „ПЛАНЕТАРНА ЗАПЛАХА“.

На монитора се появи лицето на върховния звезден координатор на планетата:

— Какво има, диспечер?

— Звездни гости.

— Сонда, робот, кораб?

— Армада!

— Сигурен ли си?

— Имат четири месеца до лунна орбита.

— До организиране на щаб, виж с какво разполагаме. Имаш извънаредни военни пълномощия. Кой знае за това? Затвори информационните канали. Веднага! Нито един излишен разговор, нито некодирано съобщение. Алармирай само външния пръстен. Кажи им истината. От орбитата на Марс насам никой не трябва да знае. Затвори диспечерското управление. Никой който влезе не бива да излиза, нито един телефонен разговор. Това е война. ТЕ идват.