Читать «Космически път» онлайн - страница 26

Цистерната „Бекас“ е висеше близо до Тена втори месец. Докато приближи до нея Йор не бе предполагал колко внушителна изглежда отблзо. Изпълни се с гордост, че ще е командир на този огромен кораб чак до Земята. Екипажът обаче беше малък — той и един навигатор. Полагаше се и бординженер, но щяха да са само двамата. След два дни един глисер докара и навигатора. Йор видя пламъчета в очите на пилотите на глисера които прозираха през стъклата на шлемовете като му пожелаваха: — Приятен път!

Толкова се бе възгордял от огромната машина, че забрави да провери кой ще му е спътник. Видя на монитора приближаващ до входния шлюз скафандър с женско име изписано на гърдите. Отвори шлюза и на другия монитор прочете името на своята спътничка. Еми! Беше чувал за нея. Идваше от базите на Сатурн. Затвори шлюза и тръгна да я посрещне. Доста бе чувал за нея! Не я познаваше, той бе вече в космоса когато тя е постъпила в звездния факултет.

За своя изненада я видя в цялата и хубост, стройна и млада, без скафандър пред втората врата на шлюза. Плуваше в безтегловността като русалка.

— Добре дошла на борда Еми.

— Здравей Джордан, виждала съм твои снимки. Аз съм Емилия.

— ЕМИ 81 СФ, старт след 7 часа и със скафандър в положение автоматична херметизация. Това веднъж ми спаси живота. Надявам се да нямяме проблеми. Полетът е рутинен.

— Зная, зная, чухме за подвига ти в противометеоритната защита. Винаги съм искала да се запозная с истински герой като тебе. Възхищавам ти се. Винаги ли ще бъдем със скафандри или само при старта? Така се диша толкова приятно?

— Винаги! — отсече Йор. В погледа му се четеше разочарование от дисциплината на новите випуски. Щеше да има проблеми.

За разлика от него Деа не забрави да провери кой ще му е спътник. За Еми бе чувала повече от него. Използвайки служебния информационен канал по време на дежурство прочете данните на монитора и процеди през зъби:

— Кучка! Добре, че имат само 86 дни. Тая е способна на всичко. Как се вреди точно при него? — сигурна беше, че той, милия, нямаше в тая самота да устои повече от три дни, далеч от нея.

Откровенно казано Дея го подцени. Докато тя се връщаше към Тена изпод планетарната плоскост, те се отдалечаваха към Земята. Съдба! Йор устоя на порива на младостта 11 дни. Това което последва не бе любов, а близост. Една малка компенсация за пропусната младост, може би.

Управлението на диспечерските служби бе разположено в красив кратер на обратната страна на Луната, естествено защитено от метеорити от високите стръмни склонове. В средата на кратера имаше малък космодрум с шест кораба в стартово положение, а още по нататък лежаха две смачкани туловища на стари кораби. Атмосферата бе постоянно напрегната, това се усети още с първите му контакти с бъдещите колеги. Още докато се обучаваше за новата длъжност, започна да осъзнава цялата сложност на трафика и бе искренно благодарен на съдбата, че не му предстоеше работа в планетарния, орбиталния или лунния сектор където напрежението прерастваше в серии прединфарктни ситуации. Тяхното управление бе от другата страна на спътника и Земята не залязваше никога в Лунното небе. От дисперната на „външния пръстен, противометеоритна защита и далечни експедиции“ Земята не се виждаше. Веднъж месечно изгряваше огнената лавина на Слънцето, а през останалото време звездите стояха непоклатими и ярки.